Хз.Аишe и нейните ученици

Хз. Аише се явява дъщеря на Хз. Ебу Бекир и Юммю Руман. Тя се сгоди с Хз. Пейгамбера ни в Мекка преди Преселението, а сватбата им се състоя след Преселението в Медина. Когато се пресели от Мекка в Медина тя, както и останалите преселници, не можа да свикне с климата и се разболя, но скоро се съвзе и оздравя. Когато преселниците от Мекка не можаха да понесат климата на Медина и се разболяха, Хз. Пейгамбера ни се примоли пред Аллах с думите: «Аллах, мой! Направи да обикнем Медина както обичахме Мекка, дори повече. Направи този край рай на здравето и нека всичко, кое- то се мери да се увеличава. След това отнеми тази болест и я прехвърли към Джухфе». /Бухари/ Нима Аллах няма да изпълни желанието на най-любимия си раб, когато той ще Го помоли за нещо? Същата вечер Хз. Пейгамбера ни сънува сън. Разчорлена жена с тъмен цвят на косата излязла от Медина и поела към Джухфе. Това е било явно предзнаменование, че отсега нататък болестта ще напусне Медина и ще се засели в района на Джухфе. След това преселниците не са видели чак толкова горещини и не срещнали някакви проблеми свързани с Медина. Оттогава на- сетне Медина станала люлка на цивилизацията за енсара и мухаджирите. Благодарение молитвата на Хз. Пейгамбера ни Медина се превърнала в истинска родина на жителите й. След като Хз. Аише оздравяла, състояла се сватбата й, подир което тя се преместила в дома на Хз. Пейгамбе- ра ни. Хз. Аише дължи своето възпитание, израстване и оформяне като личност на бащиния си дом, но своето доузряване дължи на обитаването си видимо на Хз. Пейгамбера ни. Не й се родили деца. У арабите бе обичайно името на най-големия син на родителите да бъде възприето като фамилия. Когато тя му признала, че се чувства потискана от факта, че нямат такъв син, тогава Хз. Пейгамбера й дал фамилията на сина на сестра й Есма Абдуллах и тя се сдобила с фамилното име Юммю Абдуллах - майка на Абдуллах. Трябва да знаем, че Хз. Пейгамбера ни много я обичал. Той изпитвал удоволствие да бъде с нея, да беседва с нея по време на дългите нощни пътувания, да посещава с нея обществата, където са ги канели, да отговаря на нейните въпроси. Хз. Аише притежавала силна памет и бистър ум и бързо възприемала всичко. Благодарение на дарбата й да се изразява ясно и красиво и усилията й да схваща онова, което Хз. Пейгамбера й говорел, и четяла от Корана заемала особено ценно място при него. Когато Хз. Пейгамбера й помогнал да доразвие тези си качества, образованието и възпитанието, което бе получила в бащиния си дом се развили още повече, доузрели и се задълбочили. Тя имала прекрасния навик и възможността да пита и да разбира онова, което не знаела, не можела да схване, да вникне в онези неща, които се явявали като различие между Корана и хадисите на Хз. Пейгамбера ни и да се консултира с него по тези въпроси. Хз. Аише се изявявала не само с голяма си любов към Хз. Пейгамбера ни, но и с подчинението на повелите му. През нощите тя изпълнявала пропуснатите намази а през повечето си дни пазела оруч. Не обичала да злослови по адрес на който и да било. Тя се задоволявала с малкото, което имала, била е скромна но същевременно великодушие щедра. Тя подкрепяла и защитавала сиротните и бедните деца, влагала много усилия за тяхното възпитание и израстване, след което ги оженвала. Когато Хз. Пейгамбера ни починал, тя оглавила онези сахабии, които най-добре познавали Корана, най-добре разбирали и пазели сюннета на Хз. Пейгамбера ни, въпреки че била много млада. Наред с умението си съвършено да използва арабския език, тя отлично познавала и арабската поезия. Често подчер- тавала, че знаенето на арабската поезия спомага не само за разбирането на Корана, но и познаването на арабския език. Затова често им казвала: «Учете поезия на децата си, за да усетят сладост- та на езика ни». Тъй като Хз. Аише знаела ясно и точно да се изразява, нейните думи оказвали силно въздействие върху хората. Молитва, които произнесла над гроба на баща си при смъртта му, нейното хутбе при Джемел и някои нейни писма са образци, които показват нейната литературна дарба. Освен всичко това тя владеела много още неща относно историята на арабите, на родословията им, социалното положение в епохата на невежеството, за обичаите и традициите им. Тя бе усвоила от баща си, който като истински специалист владеел историята, литературата и науката за родослови- ята. Освен по своето поведение и постъпки, също така и по своите интереси към науката и знанието, тя приличала на баща си. Хз. Аише още от ранна възраст е започнала да наизустява Корана и начина на произнасянето на айетите. Тя много добре владеела поводите за низпослание особено на онези айети, които бяха получени в мединенския период, тяхното значение, разбора и оце няването им както и какви изводи и заключения да се правят от тях. Хз. Аише, която бе схванала много добре и сюннета, вадеше нови съждения от хадисите като ги тълкуваше поновому, благода- рение на сравненията, които правеше. Нейните възгледи и фетви допринесоха за утвърждаването й като солиден тълкувател и зоконовед. Хз. Аише естествено не отнесе в гроба си онова свое дълбоко и обширно познание на религията. Тя предаде всичко това на своите ученици, обучи ги здраво, след което се прости с тоя свят. Тя предаде всичко онова, което бе получила от Хз. Пейгамбера ни на своите ученици и със задоволство се прости със света. Вредом с дълбокото познаване на различните науки, Хз. Аише притежаваше и своеобразна дарба в преподаването на тези знания на други. Тя нямаше свои деца, които да ги възпита и да ги отгледа, но тя се явяваше своеобразна майка на всички и където имаше някое сиротно дете или някой, който се нуждае да бъде поведен за ръка, те ги превръщаше в полезни за обществото хора, в името на бъдещето. Тя не се задоволяваше само с посрещане на материалните им необходимости, а се опитваше да ги превърне в носители на наука и прогрес. В онези години Медина се беше превърнала в Кябе на ислямския свят, където се стичаха всички жадни за наука и знание. Главен учител на този град, към който се насочвали всички жадни за наука и знание, несъмнено е била Хз. Аише. Дори може да се каже, че тя не обучавала само в Медина, а всяка година когато пристигала в Мекка за поклонението хадж, молела да й построят палатка между планините Нур и Себир, където изпълвала сърцата на жадните за знание хора. Първи сред нейните ученици, които са усвоили знания от нея са били двамата нейни сестрини синове. - Абдуллах и Урве, синове на Есма. Следват Касъм, син на доведения й брат Мухаммед. Освен тях трябва да споменем Абдуллах син на Омер, Ебу Хурейре, Ебу Муса ел- Ешари, Абдуллах син на Хз. Аббас и други сахабии, които се възползвали от нейните познания. Такива са били и първенците от поколението Таблун. Близо 150 таблунци, сред които и гореспоменатите Урве и Касъм са пили до насита от този благодатен извор. Медресето на Хз. Аише не е било единствено за мъже. От него се възползвали и девойките и жените. Сред тях трябва да споменем доведената й сестра Юммю Гюлсюм и много други още девойки и жени. Тя съумяла да възпита и обучи по-малките си доведени братя и братовчеди. А те от своя страна предадоха по- знанията, които получиха от нея на следващите поколения.