С всичките си видове хазартът е харам
Ислямската религия е забранила всички видове хазарт. Защото той поставя човека в положение, че забравя своя Създател, не иска да кланя намаз, тласка го към леност, намалява работоспособността, отдалечава го от честния труд и честната печалба, нарушава семейното спокойствие, отчуждава хората, намалява обичта и всява омраза сред тях.
Под каквото и да е наименование, хазартът, в който се залагат пари или ценни вещи; вся-
какъв вид игра, при която една от страните ще загуби, се смята за хазарт и е харам. Човекът, който печели от хазарта придобива парите или вещите на друг, без да се е трудил, това в Корана и хадисите на Пейгамбера (с.а.с.) се определя с израза „мейсир”. По темата в Корана е повелено: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах и от молитвата. Не ще ли престанете?” (ел-Маиде, 5: 90-91)
Както се казва в айета, хазартът е лош навик, който наранява отношенията между личността и Създателя му, между личността и обкръжението му, личността и неговото семейство.
Душата на губещия в хазарта се изпълва с омраза и лоши чувства към победителя. Понякога, за да възвърне загубеното залага най-ценните си вещи в нова игра. Следователно става губещ не само тук на земята, но и в отвъдния свят. По същото време пък „победителят” се пристрастява към още повече „победи”. Вече не мисли кое е правилно, кое не е, нито пък за хелял-харам. Обаче тези печалби не го правят щастлив. Защото печелившият от хазарта е единствено и само сатаната.
Извършените убийства и самоубийства заради хазарта, пропилените животи са доказателство, че вредата от него не може да не се забележи. Затова религията ни забранява всякакъв вид игра, в която има залагане – тото, лотария, карти, хвърляне на зарове, конни надбягвания, състезания и други.
Този, който вярва в Аллах и в съдния ден, трябва да изкарва прехраната на семейството си по хелял пътища, тоест честно и с труд. Не трябва да остави това на късмета и случайността. Защото мюсюлманинът не е този, който изхабява годините си за „кратки удоволствия”, а този, който, работейки и произвеждайки, изгражда живота си в отвъдния свят. На въпроса на Аллах: „Вече ги изоставихте нали?”, той не е от тези, които се противопоставят, а от смирените, които казват: „Чухме и се подчинихме.”
„Покорявайте се на Аллах, и на Пратеника се покорявайте, и внимавайте! А отметнете ли се, знайте, че дълг за Пратеника ни е само ясно да оповести!”