Да изживееш живота си с възвишени идеали

Всяко творение, което е сътворено от Аллах Теаля е прeвъзходно, тъй като е Негово вдъхновение.Онова, което човекът възприема с изтънчения си вкус е вселената.
Тази огромна книга е най-славното творение сред всички твари. И последното послание на Аллах –Коранът ни учи на този изтънчен вкус и ни препоръчва да изживеем
живота си с него.
Нека сега да разгледаме текста, който познаваме от книгите, известен като хадиса за Джебраил.
Хз. Омер ни разказва: „Един ден седяхме с Пейгамбера ни (с.а.с.). Изведнъж пред нас се яви непознат човек, облечен в бели дрехи, с черни коси и с приятно ухание, който нямаше вид
на пристигнал отдалеч пътник. Той застана пред Пейгамбера ни, седна както му се полага, постави ръцете върху коленете си и запита:
– О, Мухаммед, разкажи ми какво е вярата!
Расулюллах (с.а.с.) отговори:
– Вярата означава да вярваш в единния Аллах, в Неговите меляикета, книгите, пейгамберите, в
съдния ден и че доброто и злото се случват поради съдбата.
Тогава човекът рече: – Правилно отговори!
Ние много се учудихме на неговото поведение. Защото освен, че задаваше въпроси, но и потвърждаваше отговорите на Аллаховия Пратеник.
После продължи да разпитва: – Кажи ми що е ислям!
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) му отговори:
– Ислямът означава да вярваш, че няма друг Бог, освен Аллах и че Мухаммед е Негов Пратеник,
да кланяш правилно намаза, да изплащаш зекята, да съблюдаваш оруча през рамазана и ако имаш възможност да посетиш Дома на Аллах, чрез което да изпълниш поклонението си хадж.
Човекът отново потвърди: – Правилно отговори!
След това попита: – Би ли ми обяснил, що е това добротворство?
Пейгамбера ни уточни: – Това е да служиш на Аллах, като че ли Го виждаш. Защото ти и да не го виждаш, Той те вижда!
– Я, Расуляллах, можеш ли да ми кажеш кога ще настъпи къяметът?
Тогава Расуляллах му отвърна: – По този въпрос човекът, когото питате, не може да е по-учен от задаващия въпроса.
Тогава новодошлият продължи: – Щом като е така, изброй ми и признаците му!
След като Пратеникът на Аллах изброи някои от признаците на къямета, човекът стана, смеси се с навалицата и изведнъж изчезна от погледа ни.
След известно време Расулюллах се обърна към мен и попита:
– Омер, ти познаваш ли този, който задаваше въпросите?
Аз му отговорих: – Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре!
Тогава той отвърна: – Този беше Джебраил. Беше дошъл да ви учи на религията ви.“
(Бухари, Иман, 1)
Тази случка ни накара да погледнем към ибадетите и от гледна точка на изящния вкус. Защото текстът съдържа важни теми от формата и съдържанието, но този диалог протече пред погледите на сахабиите. Защото изящният вкус е благодеяние от Аллах, което се
простира от личността към обществото.
При първия въпрос за вярата се изяснява на кое и как трябва да се вярва. Посочва се ума, който постигнал благополучие благодарение на изтънчения вкус.
При втория въпрос става дума за исляма. Изброяват се основните моменти в него и се пояснява същностната част на новата религия.
Посочва се, че трябва да се осланяме на здравото сърце, което действа със здраво познание.
Третият въпрос се отнася до добротворството. От него става ясно какво трябва да се разбира от първите два въпроса. А именно: Докъде ще доведат човека умът, изпълнен с непоклатима вяра и сърцето, което се ръководи от здравия разум. Да служи на Аллах все едно, че вижда Аллах пред себе си. Ето това е върховната точка на вярата и дейността. Изключително важно е какво е казал любимият ни Пейгамбер след чужденеца:
„Той беше Джебраил! Беше дошъл да ви учи на религията ви.“ Темите, които са засегнати тук, са основните теми на религията. И най-важното е, че степента на благодеянието, което ислямът внушава на човека е част от религията. А добротворството е да изживееш живота си, като че ли виждаш Аллах. Да осъзнаеш факта, че ти и да не Го виждаш, то Аллах Теаля вижда и следи човека всеки миг. Именно за това и бяхме казали: «Да изживееш живота си с възвишени идеали!»