Различието е богатство, предимството е в богобоязънта

Първият човек, който е пейгамбер и баща на всички хора, е Хазрети Адем (а.с.). И както накратко се е изразил любимият ни Пейгамбер: «...всички хора са синове на Адем.» През цялата човешка история хората са живели с различни раси, езици, племена и семейства. Всички тези различия ни показват могъществото на Аллах и че Той притежава безкрайно знание и сила. Освен това никой от нас не е избирал мястото, където да се роди или родителите си на този свят. Всичко това е станало по волята и желанието на Всемогъщия Аллах.
Всички знаем, че свещената ни книга Коран-и Керим е универсално божествено послание, което обгръща цялото човечество, без да прави разлика между расата, произхода или социалния статус на хората. Чрез тринадесетият айет на сура Худжурат, в който се казва: «О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.», Аллах Теаля с една универсална перспектива е предотвратил всички въпроси, които могат да предизвикат недоразумения между хората.
В споменатия айет ясно се набляга върху това, че целта и мъдростта в различието на племената и народите е опознаването между тях; и че най-достойният при Аллах е този, който изпълнява Неговите заповеди и забрани и най- много се страхува от Него. Тоест притежаващият богобоязън (таква).
Нашата религия забранява хората да се разделят според тяхното потекло и пол, и съответно на това някои от тях да се възгордяват пред другите. В единадесетия айет на сура Худжурат се повелява: «О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по- добри от тях. Нито жени на жени... Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се оскърбявайте с прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят – тези са угнетителите.»
Човек да обича и уважава своето семейство и народ, да пази своята история и традиции и да ги защитава, е нещо много естествено и нормално. Никой не може да възрази на това. Но ако един човек започне да смята, че него¬вият род и потекло превъзхождат останалите и казва: „Моят род е най-добрият, най-достойният!”, то това не е правилно според религията. И както споменахме в началото на нашето хутбе, никой от нас не е дошъл на този свят, като избира родителите си. Тогава възгордяването на човека с блага и ценности, които са му дадени извън неговата воля и поради това да се смята за по-добър от другите е както не отговаря на истината, така е и неморално поведение. Ако универсалното послание на ислямската религия беше разбрано достатъчно добре, всички днес щяхме да живеем на земята в братство, любов и мир.