Интервю на главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи за сп. "Мюсюлмани" пред Исмие Исмаилова

****

- Уважаеми господин главен мюфтия, благодаря Ви, че приехте да дадете това специално интервю за нашето списание. Иска ми се да Ви върна в началото на 90-те години на миналия век. След завършването на средното си образова ние Вие сте били имам в родното си село Драгиново. Положението на имамите днес по-добро ли е оттогава?

- Зависи от каква гледна точка гледаме този въпрос. Непосредствено след падането на комунизма хората бяха жадни за Исляма, защото те бяха почувствали липсата му дълги години. Хората искаха да вкусят от духовната храна, защото атеистичният комунизъм беше отровил достатъчно душите им. От тази гледна точка положението на имамите беше по-лесно, защото не се налагаше те да търсят джемаата. Хората търсеха имамите. Всеки средностатистически мюсюлманин се стремеше да възпита децата си в духа на религията и ги изпращаше в Коран-курс. От гледна точка на материалното положение, положението на имамите беше много по-трудно, защото те не получаваха никакво възнаграждение. На много места хората събираха средства и подсигуряваха някаква заплата на имама, но това не беше навсякъде, а също така и нямаше регламент колко трябва да бъде заплатата на имама. Това допълнително нагнетяваше напрежението между имамите и джемаата, защото някои хора смятаха, че на имамите не трябва да се плаща, а те да се издържат само от заплащането на обреди като мевлид, дженазе и пр. Днес имамите са изправени пред други предизвикателства.

Ако в миналото хората се задоволяваха само с това да чуят, че трябва да изпълняват намаза и да говеят в Рамазан, днес те и най-вече младите хора се интересуват от ролята на религията в реалния живот, интересуват се от въпроси, свързани с техния бит и култура. Ето защо имамите трябва да имат по-добра подготовка, да могат да са в крак с времето и да дават отговори на всякакви въпроси. Това все още е непостигната цел. Едва тогава финансовите проблеми на имамите ще бъдат кардинално решени, защото всички заинтересовани страни ще се съревновават да решат проблемите на имамите.

- Вие сте завършили Теологическия факултет на Йорданския университет „Йермук“. Определено тогава трудностите са били много повече. Разкажете ни накратко за обучението си в този университет. Има ли желаещи от България, които да продължат обучението си там?

- Няма как да обясня това накратко, защото ние учихме в много трудни условия, тъй като нямахме стипендии. Помагаха ни хора, които очакваха награда само от Аллах. Аз имах и още един проблем – семейството. Живях и учих близо пет години в Йордания, а съпругата и децата ми бяха в България. Това беше голямо изпитание, но се възползвах от възможността да се обучавам, защото това беше моя мечта.

В нашето съвремие младите хора не искат да учат Теология – нито във Висшия ислямски институт в страната ни, нито в чужбина. Извън страната почти няма студенти, които да се обучават в религиозни училища. Проблемът е свързването на обучението с престижа и заплащането на дейността като служител в Мюсюлманско изповедание. Това е много грешно схващане. Може би на него се дължи фактът, че голяма част от служителите в Мюсюлманското изповедание не смятат за нужно да се обучават, достатъчно им е да знаят основни неща за Исляма.

- На 23 октомври 1997 г., на Обединителната мюсюлманска конференция, сте избран за първи път за главен мюфтия с тригодишен мандат. А от 2005 г. насам Вие сте главен мюфтия на Република България вече 16 години. Доверието на делегатите към Вас е заслужено. Kой е бил най-трудният Ви период, в който е трябвало да представлявате мюсюлманската общност?

- В края на месец юни 1997 г. се върнах от Йордания и не ми е минавало през ума да ставам главен мюфтия, защото през 1992 г. бях един от тримата начело на Главното Мюфтийство и знаех много добре какви са проблемите там. Но не аз решавам, Аллах решава! Въпреки нежеланието ми да поема такава отговорност, вече деветнадесет години изпълнявам тази длъжност.

През тези години се сблъсках с проблеми от различен характер – трябваше да се съобразявам с капризите на политици; бях привикван в следствени служби; бях обявен за служител на Държавна сигурност и много други. Най-тежко обаче преживявах, когато хора от мюсюлманско потекло приемаха немюсюлманска култура, приемаха чужди имена, животът им не се различаваше от този на хора, които изповядват друга религия. Когато виждах мюсюлмани да ядат открито в Рамазан, да правят сватба с алкохол и подобни деяния, това накърняваше самочувствието ми.

- Ето че за пореден път сте избран за главен мюфтия на България. Честито! Всъщност тази година Вие бяхте единственият кандидат. Според Вас какъв трябва да бъде главният мюфтия, какви качества е нужно да притежава „главата“ на мюсюлманската общност?

- През деветдесетте години в Устава на Мюсюлманско изповедание беше записано: „главният мюфтия трябва да притежава необходимата религиозна подготовка“, без да се обяснява какво означава тази подготовка. Причина за това беше липсата на кадри, завършили висше ислямско образование.

Днес вече е записано, че главният мюфтия трябва да притежава висше ислямско образование. Това обаче не е достатъчно. Главният мюфтия трябва да има опит както в религиозната сфера, така и в административната. Най-важното обаче е доверието на служителите в Изповеданието. Не може да се постави шаблон и да се третират всички служители или всички райони по един и същ начин. Районите в България са много различни и ако искаме да имаме успех, трябва да се постъпва според ситуацията в различните райони. Духовната сила също е от голямо значение. Търпението в името на Аллах, както и изчакване развитието на някои събития е едно от изискванията за всеки ръководител. Също така не трябва да се очакват резултати от днес за утре. Нужно е да се работи с перспектива, въпреки че всеки от служителите и всеки районен мюфтия иска неговите желания да бъдат решени на момента.

- По какви въпроси мюсюлманите могат да се обръщат към институцията Главно Мюфтийство?

- Мисля, че на мюсюлманите не им е добре известна тази институция. Някои я приемат като политическа организация, други я приемат като източник на средства и прочие. Всъщност Главното Мюфтийство е институцията, която представлява мюсюлманите, организира религиозния им живот, но тя не е финансова или държавна институция.

Главното Мюфтийство е източник на духовна енергия, а заедно с това и закрилник на онеправданите и изпадналите в беда. Главното Мюфтийство е и арбитър в обществото по всички въпроси, които не могат да бъдат решени чрез закони. Главното Мюфтийство е и организатор на събития, които поддържат жив духа на мюсюлманите, както и тяхната идентичност.

Също така трябва да е ясно на всички, че мюсюлманите не могат да бъдат общност всеки за себе си. Силата на мюсюлманите е в единението. Няма друга институция, нито идеология, която да обедини мюсюлманите в България. 

Главното Мюфтийство е наследство от нашите предци, които в никакъв случай не са били по-глупави, нито по-безотговорни от нас. Много хора се опитват да заобикалят Главното Мюфтийство или да го използват като параван, но никога не успяват да постигнат целите си, каквито и да са те. Ето защо смея да твърдя, че мюсюлманите могат да се обръщат нашата институция по всички въпроси, които касаят техния всекидневен живот и тяхната религия.

- Kакви са предизвикателствата, които стоят пред организацията на религиозните дела в предстоящите години?

- За тридесет години Изповеданието измина дълъг и труден път. Основният проблем беше липсата на визия и стратегия за развитие на Мюсюлманското изповедание. Днес този проблем е решен. Параметрите на действие са факт, това обаче не е достатъчно. Необходимо е тази институция да бъде припозната от всеки мюсюлманин в България и посланията на Главното Мюфтийство да стигат до всички мюсюлмани, които да виждат себе си като част от нея. За това са необходими много усилия. Мюфтийството трябва да бъде по-близо до мюсюлманите. Това няма как да го направи главният мюфтия сам, нито районният мюфтия. Това е ангажимент на всички служители и най-вече на имамите, които са гръбнакът на институцията.

Държавата и политиците също трябва да осъзнаят важността на религията в реалния живот. Религията не може да служи на политиката, нито да се съобразява с политическата обстановка. Религията е коректор на всяка грешка на хората. Докато това не се възприеме от всички, проблемите в обществото ще се задълбочават.

- С колко вакъфа разполага Главното Мюфтийство към днешна дата и каква парична стойност годишно се получава от тях? Помощта на държавата ни към Мюсюлманското изповедание помага да вървим с една крачка напред, достатъчни ли са тези средства?

- Едва ли може да се каже колко на брой са вакъфските имоти. Това е въпрос, който се задава доста често, но не може да се отговори, защото джамиите също са вакъфски имот, часовниковата кула е вакъфски имот и пр. Що се касае до въпроса за приходите от тях, годишно Изповеданието получава около три милиона лева приходи от вакъфските имоти. Изповеданието получава и субсидия от държавата, която възлиза на пет милиона и седемстотин хиляди лева. Като прибавим и даренията от мюсюлманите, бюджетът възлиза на около четиринадесет милиона лева.

Съпоставено с предишни години, финансовото състояние е много по-добро, но не е достатъчно, за да подобри сериозно заплащането на служителите и най-вече на имамите. Надявам се в обозримо бъдеще това да стане факт. С риск да се повторя обаче, имамите трябва да разберат, че заплащането на техния труд е тясно свързано с тяхната активност.

- От какво се лишава главният мюфтия, за да изпълни функциите си на „глава“ на мюсюлманите и същевременно ректор на Висшия ислямски институт? Може би от почивка…

- Почивката е доста разнопосочно понятие. Понякога човек почива по-добре, като работи, и се изморява, когато бездейства. Това, от което човек се нуждае, е удовлетворение от свършената работа, от плодовете на своя труд и не на последно място – от разбирателство с хората около себе си.

- С какви думи ще се обърнете към мюсюлманската общност чрез страниците на сп. „Мюсюлмани“?

- Мюсюлманите в България трябва да се научат да поемат делата на живота си в свои ръце. Чакането на „спасител“ не е присъщо на вярата на мюсюлманите. Необходимо е всички да се обърнат към себе си и да направят своята равносметка, защото в последно време винаги оставят тази важна задача на други. След като изпаднат в трудна ситуация, винаги обвиняват други хора.

Обвинението е присъщо на слабите хора, каквито мюсюлманите не са. Те обаче трябва да разберат капацитета, с който разполагат, но не го използват. Фактът, че Ислямът не е патент на никого, а на всички мюсюлмани, ни показва, че всички трябва да работим за просперитета на Исляма.