На 8 декември се състоя онлайн конференция на тема „Антимюсюлманските престъпления от омраза и сигурността на мюсюлманските общности“, чиято инициатива бе на Офиса за демократични институции и права на човека /ОДИПЧ/ на ОССЕ.

Срещата беше по повод публикуването на практическото ръководство на ОССЕ „Разбиране на антимюсюлманските престъпления от омраза: Посрещане на нуждите от сигурност на мюсюлманските общности“.

На срещата още бяха разгледани антимюсюлманската нетърпимост, престъпленията от омраза и нуждите от сигурност на мюсюлманските общности в региона на ОССЕ, като същевременно бяха споделени идеи и препоръки за справяне с проблема.

Представител от мюсюлманското изповедание в България  бе г-н Хайри Емин, от отдела по външни отношения на Главно мюфтийство.

Помолен да сподели опита на мюсюлманската общност в България по темата за разлика от другите европейски страни, Хайри Емин подчерта, че престъпленията от омраза срещу мюсюлманите и ислямофобията като цяло на Балканите, включително и България се различава от тези в западните страни по своето естество и причини за появата си, но последиците за хората са винаги едни и същи, хората страдат по един и същ начин, където и да се намират.

Някои характеристики на България по темата са, че мнозинството от мюсюлманите в България са местни, а не мигранти. Те съжителстват с другите общности от векове по тези земи.

Той определи мотивите за ислямофобията в България като смесени - религиозни с расови или етнически конотации. Историята и османското наследство са винаги на дневен ред на определени групи и че в България няма традиционно крайно десни или крайно ляво ориентирани групи, а те се променят в зависимост от ситуацията, те са предимно екстремни националистически групи.

Емин подчерта и факта, че различните религиозни общности в България са в изключителен диалог и разбирателство.

Помолен да коментира резултатите от сътрудничеството на изповеданието с ОССЕ и това какво може да направят международните организации, за да има повече положителни ефекти в борбата срещу нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите, Хайри Емин заяви, че България е една от страните, където обучението на ОДИПЧ за справяне с престъпленията от омраза за правоприлагащите органи е проведено напълно и Главно мюфтийство има неоспорим принос и за това.

Следователно, сътрудничеството има положителен ефект и върху отношенията между Главно мюфтийство и държавните институции в България по тези въпроси.

Емин подчерта, че през последните години в България има сериозен спад на антимюсюлманските престъпления от омраза и ислямофобия.

Но в същото време напомни, че мотивираните от пристрастия и предразсъдъци престъпления рядко се разследват достатъчно подробно, за да се разкрие истинската причина за престъплението, те обикновено се разследват като хулигански прояви. Той каза още: „Но по-важното е, че ако системата за наказателно правосъдие не използва понятието „престъпление от омраза“, мотивът не се признава като съществен елемент на престъплението и следователно съществуването на престъпления от омраза остават невидими... Но борбата срещу ислямофобията е всеобхватен въпрос, включващ различни нива на управление и политики на местно, национално и международно ниво. Следователно трябва да се повиши осведомеността за ислямофобията във всички области на обществения живот“.

Емин напомни, че държавите-участнички в ОССЕ дадоха своето съгласие в редица международни документи да се включат в превенцията и противодействието на нетърпимостта и дискриминацията срещу мюсюлманите във всичките ѝ форми и че международните задължения са от особено значение.

Той заяви, че днес имаме сериозна нужда да осъзнаем и разберем, че религията не проповядва насилие и че тероризмът няма нищо общо с религията. Тероризмът е израз на политическа воля чрез насилие и не е разумно да се обяснява с религиозни причини.

По повод нарастващата ислямофобия в световен мащаб той изказа мнение, че идентифицирането на ислямофобията като престъпление е необходимо условие за решаване на социален проблем, който да оправдае идеята за многообразие и мултикултурализъм в демократичното общество. Ако днес се игнорира ислямофобията, това би означавало също да се игнорира цялостно борбата срещу несправедливостта, омразата, нетърпимостта и дискриминацията срещу мюсюлманите.

Емин заяви, че е много е важно, наред с фокуса ни върху последствията, да се съсредоточим върху причините за омразата в обществото, да вникнем в основата и да вложим ресурси и енергия в решаването на проблема. Така че престъпленията от омраза, нетърпимостта и дискриминацията са само последствията, видимата част от широко разпространен проблем в обществото. В този смисъл инвестирането в междукултурно образование, насърчаване на взаимоотношенията между различни култури, етноси и религии е от особено значение. Предразсъдъците се изграждат главно поради непознаване на религията или културата на другите.

Друг въпрос относно ефективната борба срещу това явление е насърчаването на взаимното разбирателство и зачитането на многообразието, което трябва да бъде приоритет за всички участници - международната общност, държавите, гражданското общество, религиозните организации и др. В този смисъл изтъкна нуждата от изграждане на доверие между различните общности, което е и основата на демократичното общество. Той каза още: „Разбирането на многообразието в обществото е много важно, особено за полицията и прокуратурата, които в много страни са подчертано еднородни. Насърчаването и привличането на хора от малцинствата в тези институции ще допринесе за подобряване на борбата с омразата в обществото“.

В този смисъл той напомни за публикацията на ОДИПЧ от 2011 година, а именно „Наръчник за преподавателите за противодействие на нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите: Справяне с ислямофобията чрез образование“, която беше съвместна публикация на ОССЕ, Съвета на Европа и ЮНЕСКО, и която по негово мнение също е много ценно издание и би било също толкова полезно, колкото настоящето в борбата с ислямофобията, ако се използва ефективно, особено в областта на образованието. Публикацията беше преведена на няколко езика.

Сред участниците бяха още Кишан Маноча, директор на отдела за толерантност и недискриминация в ОДИПЧ, посланик Мехмет Пачаджъ, представител на председателя на ОССЕ по въпросите за борбата с нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите, Ахмед Шадид, специален докладчик по свободата на религията и вярата при върховния комисар по правата на човека в ООН, Дермана Шета,съветник по борбата с нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите в ОДИПЧ, Мариане Ворторен, конфедерацията на ислямските общности на Ротердам и др.

Наред с другите участници, на събитието присъстваха представители на държавите-участнички в ОССЕ, международни организации, гражданско общество, религиозни общности, междурелигиозни организации, академични институции и институции за правата на човека и медийни агенции.

Престъпленията от омраза - включително актове на насилие, заплахи и имуществени вреди - са насочени към хиляди хора в района на ОССЕ всяка година, включително мюсюлмани. Насилието, мотивирано от омраза, застрашава не само сигурността на хората и общностите, но и на обществата в региона на ОССЕ и извън него.

Всеки анти-мюсюлмански инцидент изпраща послание на омраза към мюсюлманските общности. Подобни престъпления представляват предизвикателства пред сигурността, които внушават страх и безпокойство сред мюсюлманите в ежедневието им. Това означава, че това се отразява и на практиката на тяхната религия, като например обличане на ислямско облекло, посещение на джамия, честване на ислямските празници и др. Тези престъпления подкопават социалното сближаване, поляризират общностите.

Практическото ръководство на ОДИПЧ за разбиране на престъпленията срещу мюсюлманите - справяне с нуждите на сигурността на мюсюлманските общности е предназначено да помогне на правителствата и държавните институции в техните действия за предотвратяване и борба с престъпленията от омраза срещу мюсюлманите. В него са описани ключови проблеми като недостатъчното докладване и недостатъчното регистриране на престъпления от омраза срещу мюсюлмани.

В допълнение, ръководството представя практически стъпки, които правителствата могат да предприемат, за да се справят с проблемите на сигурността на мюсюлманските общности, съвместно с тези общности. Целта е да се отговори на нуждите на сигурността на мюсюлманските общности и отделни лица.