ИСТОРИЯ
Религията е неизменна част от социалния живот на обществото. За да се обслужва тази сфера адекватно и ефективно, институционализирането се превръща в необходимост. Ръководствата на религиозните деноминации във всяка страна са еманация на традиционно-религиозно-културните дадености на съответните религиозни общности в страната.
В България създаването и развитието на мюфтийската система енеразривно свързана с новата социално-политическа система, установена в страната от Берлинския договор /1878/ и Търновската конституция /1879/. Берлинският договор гарантира свобода на съвестта и религията на мюсюлманите в България, които остават да живеят в страната.Търновската конституция, която се подготвя и приема от Учредителното събрание в своя член 40-ти, провъзгласява, че всички поданици на Княжеството имат свободното право да изграждат и изповядват своята религия. Юридическите основи на мюфтийската система в България са именно тези два исторически документа.
Първият юридически акт за основаване на нова мюфтийска система в България, носи датата 14-ти август 1878 година, под който стои подписа и печата на руския императорски комисар принц Александър Дондуков Корсаков, и който този акт се нарича"Временни правила за устройството на съдилищата в България". Тези временни правила,основавайки новата организация и функция на съдебната система в княжеството, позволяват на религиозните малцинства да разглеждат гражданските си дела пред свои духовни съдилища. По този начин се запазват и така наречените"кадийски съдилища" от Османско време, макар с по-ограничени функции и роли.
Вторият основен юридически акт, който засяга мюфтийската система в България, е известен като „Временни правила за духовното управление на християните, на мюсюлманите и на евреите в България“ от 9.07.1880 година. Този Указ, 321, е подписан вече не от руския генерал губернатор в България, а от първия български княз Александър Батенберг.„Временните правила за духовното управление на християните, на мюсюлманите и на евреите в България“, се състоят от 47 члена, петнадесет от които (от 25-ти до 39-ти) са предназначени за духовното устройство на мюсюлманите в България.
С Указ 321 в българското княжество се основава една разгърната мюфтийска организация и се определят както районите на отделни мюфтийства, така и техните задачи. Във всяка съдебна област на страната се разкрива едно районно мюфтийство. Паралелно с мюфтийската система, „кадийските съдилища“ се преобразуват в „шериатски съдилища“ и се предават към мюфтийствата. Това съществено променя и функциите на самите мюфтийства. Те от органи, които издават само фетви /тълкуване на дадения юридически казус/, се превръщат в съдии и започват да изпълняват и съдебни функции. На 19-ти април 1909 година, в Истанбул се подписа протокол, в който Империята признава независимостта на България. Към този протокол е приложено т.нар. "Мюфтийско споразумение". В член първи на това споразумение е предвидено откриването на Главно мюфтийство в България със седалище в София. Главеният мюфтия ще бъде избиран от средата на действащите мюфтии и от тях.
Съгласно това "Мюфтийскоспоразумение", първият Главен мюфтия на България Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди, е избран на 8-ми декември 1910 г. и изпълнява своите функции до 1915 г.Той е подпомаган в дейността си от софийският мюфтия Сюлейман Фаик ефенди и новият главен секретар на Главното мюфтийство, известният журналист и общественик Мехмед Джелил.
След Балканските войни, между делегациите на Османската държава и на Царство България се провежда среща в Истанбул. След дълги дебати и обсъждания, на 29-ти септември 1913г.,се подписва т.нар. „Цариградски Договор.“ Към този договор също е прикрепеномюфтийското съглашение. Това споразумение предвижда да се подготви и да приеме нов устав на вече съществуващото Главно мюфтийство. Но и тази повеля не се изпълни веднага, тъй като след подписването на договора започва кървавата Първа световна война.
Екипът на Ходжазаде ефенди, с помощта на областни и околийски мюфтийства,изграждат и утвърждават една четиристепенна духовна организация на мюсюлманите в България. Първата степен в схемата на тази организация, е местната вероизповедна община. Всички вероизповедни общини в дадена околия се ръководят от околийското мюфтийско наместничество, докато мюфтийски наместници от няколко околии, се подчиняват на областното мюфтийство. Единственият ръководител обаче, на цялостния духовен живот на мюсюлманите в царството, е главеният мюфтия.
Главният мюфтия и неговият екип полагат много грижи за възстановяване на разбитите, ограбени и разрушени вакъфски имоти; за реформиране и развиване на учебното дело сред мюсюлманската младеж, за издигане на едно културно равнище.
На 12-ти ноември 1920 г., Мюфтийската конференция избира за свой лидер Сюлейман Фаик ефенди, който по това време е софийски мюфтия и наместник на главния мюфтия.
След приключването на Първата световна война в София се излъчва специална комисия за изготвяне на проектоустав. В комисията под ръководството на самият директор на вероизповеданията в Министерството на външните работи,са включени наместник главния мюфтия и областен мюфтия на Пловдив Ходжазаде Садеддин ефенди и русенският мюфтия Бекир Съдкъ ефенди. След дълъг и изморителен труд, комисията изготвя проекти и ги предлага на правителствотоза одобрение.Проектът е приет и с указ на цар Фердинанд от 23-ти май 1919 г. е публикуван в Държавен вестник под заглавието „Устав за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България”.За Главен мюфтия е избран Сюлейман Фаик ефенди, който изпълнява тази длъжностцели 8 години /1920-1928/. Той е вторият избран Главния мюфтия, като след това Главните мюфтии се назначават от българското правителство.
Хюсеин Хюсню ефенди е назначен на поста главен мюфтия и изпълнява своите задължения от 1928 г. до1936 г. Починал през 1940 г. в гр. София и е погребан в турските гробища в кв. Орландовци.
Абдуллах Съдкъ ефенди еследващият главен мюфтия и изпълнява своите задължения от 1936 г. до1945 г. През 1943 година виждаме, че броят на мюфтийствата се е увеличил на 38.Има 11 окръжни мюфтийства, останалите са от втора категория – околийскимюфтийства.Абдуллах Съдкъ ефенди е положил много усилия за реорганизацията и реформирането на мюфтийската система в България;за съхраняването на вакъфските имоти, подобряването на материалната база и педагогическото равнище на учебното дело сред мюсюлманската младеж, и за много други народополезни дела. Най-малко две години е работил върху разработването на действена мюфтийска система в страната. Списъкът, представен в Министерството на външните работи и вероизповеданията през 1938 година, дава представа за мащабите на този труд.
ГЛАВНО МЮФТИЙСТВО В ГОДИНИТЕ НА „НАРОДНАТА ВЛАСТ“
09.IX.1944г. е повратен момент в развитието на България. На тази дата Българската комунистическа партия, с помощта на Съветската армия, завзема властта в страната и ръководи съдбините на България до 1989 г., точно 45 г.През годините на червената атеистична диктатура не може да се говори за истинска мюфтийска система в България. Все пак, за показно са били оставени 5 или 6 мюфтийства, които били ръководени от назначените от Централния комитет „Главни мюфтии“.
Сюлейман Юмер ефенди, главен мюфтия от 1945 г. до 1947 г., с помощта на първите турски народни представители, възпитаници на "МедресетюнНювваб", като Сабри Демиров и Исмаил Сарходжов, е изготвил нов устав на мюсюлманскотоизповедание в България. Уставът е предназначен да отговаря на новите социалистически условия на живот в страната. Той е съкратен вариант на устава от 1919 г., останало със същото заглавие ”Устав за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България“ и поставя Главно мюфтийство под силния котрол на държавата.
Акиф Осман ефендие следващият главен мюфтия от 1947 г. до 1964 г. Акиф ефенди е поел да ръководи от Сюлейман Юмер ефенди 27 мюфтийства, 996 местни вероизповедни общини, 1194 джамии, 706 месджида и 1133имами.Турските вероизповедни общини били намалени на 500, помашките на 80, а джамиите и имамите били районирани. Всички селски месджиди били закрити. За турците били разпределени 500 джамии и 500 имами, докато за помаците - 80 джамии и също толкова брой имами. Точно тези съкращения сринали мюфтийската система. От 27 мюфтийства останали само шест. В изпълнение на това решение, в турските райони били закрити 250 джамии, 500 месджида. От длъжност били свалени 250 имами, 21 мюфтии, а персоналът им останал без работа. Вакъфските имоти също били сринати до основи.
След Априлският пленум на ЦК на БКП през 1956 г., екипът на Тодор Живков, с нов устав на Главно мюфтийство от 1951 г., разделили мюсюлманите по етнически признаци на турци, помаци ироми. През 50-те години на миналия век, Живкове започнал открита борба против всичко мюсюлманско в България.
От името на Главно мюфтийство закрил всички религиозни училища в страната,забранил основните религиозни ритуали, като погребения, обрязвания, честване на байрами и др.
От 1965г. до 1976г.,Хасан Адем ефенди е поредният главен мюфтия. Макар и назначен от комунистическата власт в България, той е последният Главен мюфтия, който притежава качества на духовник. Същият е един от последните възпитаници на висшата степен на „Медресетюн-Нувваб“. Хасан Адем изготвя нов устав на изповеданието, който предвижда разкриване на мюсюлманско училище в България, но не успява да го реализира.
Мехмед Топчиев,следващият главен мюфтия,е бил на длъжност от 1976 г.до 1988г. Мехмед Топчиев няма висше религиозно образование, но е назначен за Главен мюфтия от българскaта власт, към която той е останал лоялен докрай. Той е първият Главен мюфтия без ценз, а по-късно изпълнява тази длъжност и с променено име.
Последният главен мюфтия от комунистическия период, е Недим Генджев от 1988 г. до 1991 г. Недим Генджев е първият главен мюфтия в България, който освен че няма религиозно образование, няма и елементарни познания за Исляма. Същият е завършил задочно юридическия факултет на Софийския университет от контингента на МВР.Като главен мюфтия, той е автор на декларация, с коятоВисшия духовен съвет на мюсюлманите в България изразява подкрепа на Възродителния процес. Генджев лично връчва декларацията на Тодор Живков. Този и много други подобни примери, ясно показват противоислямските наклонности на Недим Генджев. Като положителна дейност, е откриването на полувисш Ислямски институт, както и средни мюсюлмански духовни училища.
ГЛАВНОТО МЮФТИЙСТВО СЛЕД ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ
След падането на комунистическия режим, мюсюлманите се обявяват срещу назначения от БКП Главен мюфтия. С подписите на група имами, той е свален от поста си, като е назначена тричленка, която да организира избор на нов главен мюфтия.
На 19.ІХ.1992 г. се провежда първата демократична мюсюлманска конференция, която избира за главен мюфтия, районния мюфтия на Кърджали Фикри Салих, който беше регистриран веднага и въведен в задълженията си.
Бившият главен мюфтия Недим Генджев така и не прима своето поражение, вследствие на коетопрез 1994 г. свика мюсюлманска конференция, която избира Недим Генджев за председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет, а Висшият духовен мюсюлмански съвет (ВМДС) от своя страна избира за главен мюфтия Басри Хаджишериф. Генджев Създава своя алтернативна мюфтийска система в цялата страна. Дефакто се поставя начло да дуалистична мюфтийска система в България: в София до този момент има две главни мюфтийства, в регионитепо две районни мюфтийства. Генджевото главно мюфтийство, съответно неговите поделения в провинцията, не бяха признати от правителството. Но то продължи да върши своята разколническа дейност.
Извънредната мюсюлманска конференция, проведена на 6.III.1995 г., преизбра Фикри Салих за още един мандат, който този избор обаче не бе признат от правителството. Вместо него, правителството на Жан Виденов признава ръководството на Недим Генджев, избрано на незаконна мюсюлманска конференция, проведена през 1994 г. Фикри Салих бе насилствено изгонен от сградата на Главно мюфтийство. В последтсвие той наема апартамент в София и продължава да работи като непризнат от правителството, но подкрепян от мюсюлманите главен мюфтия до 1997 г.
Фикри Салих отнесе въпроса за легитимността на главния мюфтия в Европейския съд за правата на човека, където осъди българското правителство за намеса в религиозните дела на мюсюлманите.
През 1997 г. пада правителството на Жан Виденов, провеждат се избори, след които съюза на демократичните сили (СДС) съставя правителство. Това правителство прави опит за сближаване позициите на двете мюфтийства и тяхното сливане. Стига се до взаимно съгласие за провеждането на обединителна мюсюлманска конференция, като няколко дни преди провеждането й, Генджев внезапно се отказва от участие. Въпреки това, конференцията се провежда и тогава за Главен мюфтия е избран Мустафа Хаджи, а за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) е избран Хюсеин Карамолла. Те за първи път от 1998 г. насам завършват успешно мандата си до 2000 г., когато е проведена редовна мюсюлманска конференция. Като осезаем успех на това ръководство, е въвеждането на преподаване на религия Ислям в държавните училища, както и осъществяването превода на Свещения Коранот арабски на български, което посредничи за подписването на споразумение между турския диянет и дирекцията по вероизповеданията по въпроси, касаещи мюсюлманското изповедание.
На 28-ми октомври 2000 г., за главен мюфтия е избран Селим Мехмед, а за председател на ВМС е избран Мустафа Хаджи. Първото и единствено заседание на Организация Ислямска конференция се състоя в София по негово време (2001 г.). Една от позитивните дейности на Селим Мехмед, е закупуването на сградата на ГМ, която до тогава се използваше под наем и се отпечатвахаучебници за вероучението в държавните училища. През 2003 г. Той посети редица мюсюлмански страни в делегацията на президента Георги Първанов.Селим Мехмед също завършва успешно мандата си.
Фикри Салих е избран повторно за главен мюфтия на 13-ти декември 2003 г., но тогава съда не уважи волята на мюсюлманите и не регистрира избраното ръководство. След шест месеца съдът назначи тричленка, състояща се от Фикри Салих, Ридван Кадьов и Осман Исмаилов, която да подготви нова национална мюсюлманска конференция.
Назначената от съда тричленна комисия организира на 20-ти март 2005 г., нова мюсюлманска конференция, на която за главен мюфтия бе избран Мустафа Хаджи /за втори път/ и дотогавашният заместник-главен мюфтия Басри Пехливан - за председател на Висшия мюсюлмански съвет. След няколко годишен спор и този избор беше отменен от съда, тъй като отново бе атакуван от Генджев. За да се избегне нова криза в изповеданието, бе свикана нова извънредна конференция на 14.04.2008 г. На нея отново бе потвърдено същото ръководство. Нейните решения за пореден път бяха атакувани от Генджев. Извънредна конференция се организира на 31.10.2009 г. Тя още веднъж преизбра Мустафа Хаджи за главен мюфтия, а за председател на ВМС - кърджалийскиятмюфтия Шабан Али Ахмед. Решенията на конференцията отново не са регистрирани от съда, но не са и отхвърлени.
На 12-ти февруари 2011 г., се провежда поредната Извънредна национална мюсюлманска конференция, на която с единодушната воля на мюсюлманите, за главен мюфтия е избран д-р Мустафа Хаджи, а за председател на Висшия мюсюлмански съвет- Шабан Али Ахмед. Конференцията е регистрирана от Софийски градски съд и по настоящем това ръководство продължава да бъде единственият легитимен представител на мюсюлманите в страната и чужбина.
Снимка: Интериорен орнамент в бароков стил от джамията "Хамза бей" в Стара Загора
© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.