Отдадени на вярата

Кой дава лек на болестта? Независимо дали е скрит в медицински медикамент или във вярата на човека в неговия Създател, ако повярваш и се отдадеш на Него, Той не би те оставил без изход. Това са думите на дядо Мехмед (един от най-възрастните жители на родопското селце Рибново). Те всъщност са в отговор на зададен въпрос, по време на така наречената попрелка (седянка) от член на семейството, дали е позволено ползването на медицински спирт за приготвянето на тинктура от прополис. Пчелите го използват за строителство и дезинфекция в кошерите си.
Точката на разгорещените коментари – за това в какви пропорции е спиртът и как  точно ще бъде използван, дали е медицински или друг, каква градусова концентрация има в него, поставя дядо Мехмед със споменатия вече отговор. На пръв поглед съвсем обикновен опозиционно консервативен отговор от поредния възрастен представител на семейството. Да, ама не, както казва доайенът на българската журналистика Петко Бочаров. Съвършено различен е и смисълът на тези привидно простички думи от устата на този изпитан от времето човек. Светещият поглед в бистрите му, леко насълзени очи, са доказателство за високата ментална кондиция и искреност от дълбоката вяра в сърцето му. Лекотата, с която са изречени думите, са индикатор на това доколко вярата е проникнала в сърцето му, а вълненията и трепетът в гласа му - степента, с която я чувства и живее. Отдадеността към вярата на дядо Мехмед, за съжаление е рядко срещано осмисляне на
единството, могъществото и благодатта на Всевишния Аллах. Факт, който ние, младите, все по-трудно си обясняваме вследствие на незаинтересованост и откровено невежество, а може би и нещо друго! Безапелативна е повелята на Всевишния, който ясно и конкретно заявява в Корана: „Той е, Който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е всезнаещ, премъдър“. (ен-Ниса 4: 84).
Вярата е онзи фундаментален елемент от духовната същност на индивида, която е в зародиша на всеки когнитивен процес на личността. Тя извайва до съвършенство поведението на своя носител, за да придобие изкусен такт и баланс в отношението си към побратимите и респективно, към своя Създател. Неизброими са примерите в богатата цивилизационна история на исляма, които разкриват (за желаещите да опознаят) рефлексиите на вярата върху човека с безбройни примери, между които най-съвършен е този на любимия ни пратеник Мухаммед (с.а.с.). Воден от напътствията на Всевишния Аллах, той откроява непоклатимите върхове на мъдростта си чрез думите: „Онзи, който не пожелае за брат си това, което е възжелал за себе си, не е повярвал истински“.
Искрено се надявам подобни примери за отдаденост във вярата да не загинат със заветния край на земния живот за достолепните си носители, а да изградят и покорят нови и нови върхове на вярата в младите неизстрадали сърца на идните поколения.
Тук, разбира се, не изключвам необикновената функция на нашето поколение. То има щастието да се радва и взема пример от макар и малкото отблясъци на по-наситени с вяра, истинност и светлина близко-исторически моменти, осеяни с покоряването на множество и различни по естество - интелектуални, социо-културни и икономически върхове, в които вярата е била неизменен пътеводител на човешкия просперитет. Качествата и достойнствата на майстора непременно оставят дирята си върху изваяния продукт, призовавайки го с думите: „Ваятелю, внимавай много с камъка“

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok