Благовъзпитаността е наше мюсюлманско достояние
„[О, Мухаммед] Ти наистина имаш велик нрав.” (ел-Калем, 68: 4) Чувството за благовъзпитаност или както се изразяваме в исляма - едеб - е израз на чувствата ни за здрава воля и съвест, които предпазват човека да не изпита свян и срам. Благовъзпитаността започва със самопознанието и по-нататък продължава със знанието за границата до къде можеш да се простреш, впрочем първото условие на постигането на просветеност е самопознанието. Затова по-рано над входните врати на дервишките обители, които се смятаха за огнища на просветеност, стоял е надписа: „Едеб Я Ху!“ А на изхода се четял надписа: «Хич», който показвал пречистената от имане човешка същност, която внушавала скромност и свенливост.
Чувство за благовъзпитаност има различни измерения и е насочена към Създателя, към собствения ни нефс, към хората и всички живи твари. Благовъзпитаността към
двореца се изразява в самосъзнанието за благодеянието, което показва, че си с Аллах. Вежливостта и скромността означават да си разбрал тайната на най-съвършеното създание - човека. Той от своя страна чистосърдечно и с пълна набожност да изпълнява своите ибадети като знае, че Творецът го е сътворил по Свой образ и подобие. Най-сетне благовъзпитаността представлява вежливост, любезност, скромност и чувството, че нашият Създател винаги е с нас и ни е по-близък от аортата ни. Благовъзпитаността и скромността спрямо нашия нефс се състои в преодоляването на неговите клопки и хитрости. Или така както е правел любимият ни Пейгамбер: Да се приютиш под крилото на Аллах вместо мигновеното покорство на измамите на шейтана. Благовъзпитаността и скромността означават да се смяташ за обикновен, редови човек и в никакъв случай да не се надпреварваш с други в надменността. Да не бъркаш човешките взаимоотношения с личностните чувства. Трябва първо да се осъществиш и да докажеш своите възможности и талант, сетне да се надхвърлиш, най-после да бъдеш «съвършен». Да се изживееш с чувството, че собственик на всичко, което притежаваш е само Аллах. Да можеш патетично да извикаш: Ти даваш, Ти вземаш, Ти правиш, Каквото Си ни дал всичко е Твое!
Благовъзпитаността спрямо хората означава да възприемаш всеки човек като създание, което притежава божествена душа. Да достигнеш такава душевност, която никога да не го засегнеш с думи, ръка и тяло Да цениш всеки човек. Да знаеш, че да бъдеш ценен се постига като цениш другите. Да живееш в съгласие с хората. Да поемаш повече тегоба и да не бъдеш в тежест на останалите. Да им бъдеш драг, но не и враг. Да преодолееш чувството на завист, гордост и скъперничество, характерни за нефса, да бъдеш скромен и великодушен. Да не обиждаш никого, да не се засегнеш от никого. Да изчистиш езика си от злините и да го приучиш на красоти. Очите и ушите ти да възприемат красотите, а душата ти да се сприятели с всеки, за да можеш на грозното и злото да отвърнеш с
приятни слова. А благовъзпитаността към останалите създания означава да ги цениш и да уважаваш заради Твореца!
В нашия свят всичко освен човека и сатаната знаят своите граници и права, подчиняват се на благовъзпитаността и така се поддържа реда и порядъка във Вселената. Впрочем именно поради подчинението на благоразумието и порядъка си небесните тела светят, а ангелите са невинни и пречисти поради благовъзпитаността и свенливостта си. И наистина благовъзпитаността и свенливостта в края на краищата правят човека човек. Ето защо става ясно поради което в 21. век, в който живеем е наложително да живеем като хора и колко много ни е необходима благовъзпитаността, за да се разбираме и за да споделяме истинското щастие на тоя свят. Благовъзпитаността е нещо, което се усвоява не толкова чрез писане и четене колкото чрез личен пример. А наш всеобщ дълг е да предадем тази ценност на следващите поколения. Впрочем в пояснение на словата на Аллах Теаля: „Пазете себе си и своите семейства от Огъня“ / ет-Тахрем, 6/ нашият Пейгамбер повелява: «Нито един баща не би дал на своето дете нещо по-скъпо от благовъзпитаността» /Тирмизи/ Благовъзпитаността е Корана от Аллах даден, наложи си я и бъди защитен!