Хавва Арнауд (в средата) с баща си Муса Арнауд (вляво) и с районния мюфтия на Пазарджик Абдуллах Салих (вдясно) на официалното награждаване от конкурса „Джамията в моя живот“ 2019

Хавва, ти спечели две първи места в последния конкурс за млади таланти, който Главно мюфтийство организира – „Джамията в моя живот“ 2019. Първото място беше твое не в една, а в цели две категории – за „Стихотворение“ и за „Есе“ за възрастова група 7-13 години. Поздравления за този успех!

(Двете творби може да прочете в редовете по-долу:)

 

Аллах - Господарят на световете

 

Аз съм само на 11. За някои вече съм голяма, за други - все още малко момиче. Малка или голяма - и аз не знам, но вече виждам, че животът не е само розов. Той е изпълнен с радости и болка, и с трудности, и с изпитания. И се питам: Как ли ще оцелея? Как ще се справя с всичко? Как ще живея?

И в един миг разбираш своята безпомощност и ти е нужна помощ - помощта на Аллах, за да се отдадеш на познанието му.

„Домовете на Аллах“ са мястото, където душата намира спокойствие и където сърцето ти се успокоява. „Домът на Аллах“ - тук усещаш топлина и виждаш светлината! Човекът, който притежава прозорливост, наблюдавайки творенията на Аллах, любувайки се на великолепната Вселена, не може да не почувства, че това е неговият път.

Това е неговият живот! Само тук - в джамиите, той разбира безкрайната  сила и мощ на Аллах.

Но дали ние сме достойни да получим подкрепата на Всевишния?

Всеки един от нас трябва да се вгледа в себе си, търсейки отговора. Дали няма пропаст между повелите на исляма, значението му и това, което четем и слушаме, и положението, в което се намираме в действителност? Нека започнем със себе си! Нека търсим помощта на Аллах с търпение и молитва!

В „дома на Аллах“ човекът поема тайнственото си вечно пътешествие към Ахирета. И присъединявайки се към онзи, който прави седжде, може да достигне до Твореца, търсейки Неговата милост и опрощение.

Само това е пътят, който установява връзка между разума, слуха, зрението, езика и сърцето и води към Аллах Теаля.

Тайните и мъдростите, които се намират в Него, са рахмет, способен да размекне даже и камъка и да го превърне в сърце, по-меко от рохкава пръст.

И колкото и голям да изглежда този свят за Създателя, той е само една прашинка. Волята на Аллах го движи: понякога го издига, понякога го снижава, понякога го изгражда, понякога го превръща в развалина, понякога го превръща в цъфтяща розова градина, а понякога - в обрасло с тръни стърнище.

И нека да не бъдем човеци, изпаднали в светския водовъртеж, а да се хванем здраво за въжето на Аллах и да се впуснем в кервана на безсмъртните, за да постигнем вечно щастие и спасение, изразявайки любовта си към Аллах!

Затова изпращам своето послание към всички братя и сестри:

Бързайте! Посетете домовете на Аллах, за да изпитате тайнствеността на: „Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем!”

 

 

Велик Аллах

О, Аллах, Велик Аллах, Ти сътворил си с мъдрост

Небесата и Земята!

Във Твоите Домове намират спокойствие душите

и сърцата!

Ако някой с нещо угнетил е, съгрешил е,

а после заменил е злото със добро,

Ти, Опрощаващ, Милосърден, не съдиш и не

питаш го защо ?

А първо го насочваш по пътя прав,

                          за да стане той човекът със добрия нрав.

И блазни те насладата на земния живот,

но ти не знаеш ли, че най-прекрасен

пристан е завръщането при Аллах?

Затова побързай, не се бави,

джамията веднага посети,

ръце вдигни, към Аллах се обърни

и от сърце кажи:

„Моята молитва и моето служене, моят живот и моята смърт са за Аллах, Господа на световете”.

Нека бъдем праведни и богобоязливи!

Нека бъдем искрени и търпеливи!

Нека бъдем вярващи, а не надменни, горделиви!

Земният живот е забава, суета, а при Съвършения

Аллах е вечността!

Нека да не бъдем от онези,

които имат сърца, но не схващат!

Нека да не бъдем от онези,

които имат очи, но не виждат!

Нека да не бъдем от онези,

които имат уши, но не чуват!

О, Аллах, Превъзходен и Преславен,

със светлина и вяра сърцата наши

изпълни и по пътя прав ни насочи!

Ей, човече, не се бави!

Абдест веднага ти вземи и

близката джамия посети!

Земната наслада и украса забрави и

 Към Аллах се обърни!

Повелявай одобряваното, възбранявай порицаваното!

Вярвай във Аллах!

Не спирай! Възхвалявай!

Не спирай! Споменавай!

Великият Аллах навсякъде прославяй!

 

 

 

Хавва, би ли разказала нещо повече за себе си – от къде си, къде живееш, в кой клас си и къде учиш?

-      Аз съм от сeло Чолакова и съм на 11 години, в V-и клас. Уча в ОУ „Д-р Петър Берон” – село Биркова. Обичам да рисувам, да чета и да правя разни неща.

 

За пръв път през 2019 година ли участваше в конкурса на Главно мюфтийство „Джамията в моя живот“ или и преди си участвала?

-      За първи път участвах, защото досега не съм знаела, че има такъв конкурс. Попаднах на него случайно.

 

Занимаваш ли се по принцип с писане и от колко време?

 

-      Не. Понякога ми хрумват някои неща и ги записвам.

 

 

Как започна да пишеш? Помниш ли коя е първата ти творба и би ли я споделила с нас?

 

-      Не бих казала, че това е писане, по - скоро това са размисли за нещата, които виждам, само че написани в стихотворна форма или във вид на есе. За първи път изпратих есе на тема „Моите детски мечти” за национален конкурс в Националния дворец на децата в София. Есето беше класирано на III-о място, за което получих медал и грамота. След това участвах в доста други конкурси, където пак бях класирана на първи и втори места. Вече имам 5 медала, около 20 грамоти и други предметни награди от различни конкурси.

 

Коя форма на изразяване предпочиташ (поезия, проза, разкази, есета…) и кои са темите, които най-често застъпваш в творчеството си?

 

-      Нямам предпочитания, както ми дойде на момента и каквото ми хрумне. Но може би малко повече предпочитанията ми клонят към есеистичните текстове, защото обичам да разсъждавам и  изразявам свои мисли. Темите зависят от конкурса, но повече наблягам на истинските и стойностните неща. 

 

Какво е за теб писането?

 

-      За мен писането е разтоварване, откъсване от реалните неща.

 

Обичаш ли да четеш и ако е така - какви книги?

 

-      Да. От малка още съм прочела толкова много приказки. На един конкурс в Благоевград се класирах на първо място, наградата беше книга с разкази – прочетох я на един дъх. Чета всякакви книги, важното е да ми харесат.

 

Имаш ли любими автори и кои са те?

 

-      Не, нямам любими автори. Важното е книгата да ми допада, няма значение кой е авторът.

 

Смяташ ли, че литературата, която четеш, повлиява желанието ти да пишеш и темите, по които пишеш?

 

-      За някои неща – да.

 

За какво мечтаеш в личен план, какво би искала да постигнеш, когато пораснеш? С какво искаш да се занимаваш?

 

-      Засега искам всички да сме живи и здрави и да завърша образованието си успешно. Живот и здраве и с позволението на Аллах би искала да следвам медицина и да пообиколя света.

 

Би ли искала да се занимаваш професионално с писане? Какви са мечтите ти в тази връзка?

 

-      Засега – не, но понякога стават неща, които не сме планирали. Няколко пъти прочитам следното нещо: „Човек планира, Аллах решава!”

 

Според теб каква литература на български език липсва за децата от мюсюлманска общност в България? До какъв вид ислямска литература за деца би ти се искало ти самата да имаш достъп?

-      Мисля, че в последно време има доста неща на български език за децата. Аз самата съм разглеждала такива книги – в тях има и неща за оцветяване и поучителни разкази, игрословици, кръстословици и много други неща. Литература има, но въпросът е вече до колко децата искат да четат.

Моите родители са много вярващи и вкъщи имаме отделна библиотека само с ислямска литература, непрекъснато се стараем да я запълваме с нови книги.

Старите хора казват „Човек се учи, докато е жив!” , затова аз непрекъснато търся отговори на въпросите, които ме интересуват.  

В творбите ти, с които спечели първите места в категориите „Есе“ и „Стихотворение“ на конкурса „Джамията в моя живот“ 2019 (публикувани по-горе), прозира сериозна зрялост за крехката ти 11-годишна възраст. Би ли споделила какво място заема религията в живота ти?

 

-      Предвид че моите родители са силно вярващи, от малка аз наблюдавам всичко това и се радвам, че и аз съм поела по този път. И съм благодарна на Всевишния, че е отворил сърцето ми към исляма!

 

Благодаря ти за отделеното време, Хавва! Това е един хубав завършек на интервюто с теб! Надявам се Аллах да отвори към Себе си и към Своята религия сърцата на все повече млади и талантливи деца и младежи като теб! Пожелавам ти от сърце да продължаваш да се развиваш толкова успешно както като личност, така и в творчеството си!

 

Интервюто проведе Л. Чаушева

Предишна Следваща