Ал Бируни – философ и учен

Абу Рейхан Мухаммед ибн Ахмед ал–Бируни е един от първите велики учени-енциклопедисти, които Ислямската цивилизация създава, и който има огромен принос за развитието на науката в световен план. Той е автор на фундаментални трудове по математика, астрономия, география, минералогия, филология и др.
Ал-Бируни е роден през септември или октомври на 973 г. в древния град Кят, който днес носи името на великият си гражданин от миналото - Беруни в днешен Узбекистан. Бил е ученик на известния математик и астроном Ибн Ирака. Често сменял своето местожителство: от Кят заминал за Рей, после в Гурган, а след това е Гургандж, които се намирали в Индия. Последен пристан за Ал Бируни станал град Газна.
Първото значимо произведение на Ал Бируни е съчинение, в което той събрал всички известни по негово време в света календарни системи. Той съставил таблици с историческите епохи, като започнал още от времето на първите пророци.
Ал Бируни написал книга, описваща живота, бита, науката и културата на древните индийци. В нея са изложени различни религиозни и философски системи от това древно време. В нея се намира и разказ за играта шах-мат и за нейният автор.
Но най-много ученият се интересувал от астрономия и математика. Свидетелство за това е, че той е оставил 45 съчинения в тази област.
В областта на фармакологията Ал Бируни събрал данни за около 5000 вида растения, като им направил и научна класификация. Той събирал данни за тях от целия тогавашен ислямски свят – Персия, Сирия, Индия, териториите на Тюркските народи Мегреб и др., като описал и лечебните свойства на всяко едно от тях.
Огромен принос за тогавашната наука била книгата на Ал Бируни „Ключ към астрономията“. В нея той изказал революционни за времето си идеи и успял да изнамери начин да изчисли обиколката на Земята.
Този знаменит мъж бил предан и дълбоко вярващ мюсюлманин и е имал за свой девиз следните думи: „Всевишният Аллах е всезнаещ и Той не обича невежеството”. Той владеел до съвършенство следните езици: арабски, персийски, латински, хинди, гръцки, тюркски, иврит, санскрит, сирийски.
Основен принцип в неговите изследвания е бил следният: всяка теория трябва да бъде доказана с опита и да бъде проверена в практиката.
Абу Рейхан ал Бируни е пример и доказателство за това, че Исляма не противоречи на науката и на стремежа към знания, дори напротив стимулира ги. Трупането на знания е един от пътищата за доближаване до Всевишният, защото от една страна така изучаваме творението Му, а от друга всяко знание принася полза на цялото човечество чрез постиженията и приложенията в различните науки и области на живота.