Кога е бил записан първият екземпляр на Коран в ислямската история?

Сподвижници, учавствали в записването на първия екземпляр на Коран

Свещеният Коран бил напълно записан от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.), още докато той бил жив. Всеки низпослан ает се записвал от специални „писари на Откровението“, на които лично Пратеникът на Аллах (с.а.с.) им диктувал знаменията. Освен хората, които непосредствено наизустявали аетите, се намирали и тези писари, в чието задължение било безгрешно да записват новонизпосланите аети.

Ето имената на някои от сподвижниците, изпълняващи по това време задължението на „писари на Откровението“: Ебу Бекир, Омер ибн Хаттаб, Осман ибн Аффан, Али ибн Ебу Талиб, Зубейр ибн ел-Аввам, Убей ибн Кааб, Зейд ибн Сабит, Муавийе ибн Ебу Суфян, Мухаммед ибн Меслеме, Абан ибн Саад и други (Аллах да е доволен от всички тях).

За да се избегнат грешки, първоначално ангелът на Откровението Джабраил (а.с.) и Пратеникът на Аллах (с.а.с.) четели един на друг аетите и след това сподвижниците ги заучавали. Това бил главният гарант за съхраняването на Корана и негова защита от неточности.

По времето, докато Пратеникът Мухаммед (с.а.с.) бил жив, не могли да съберат всички откровения в една книга. И една от причините за това е, че низпославането на откровенията продължило до самата смърт на Мухаммед (с.а.с.). Известно е, че последното откровение било низпослано 9 дни преди смъртта на Пратеника (с.а.с.). Освен това, в зависимост от местата на низпославането им, сурите се делят на меккански и медински.

Низпославането на целия Коран е станало за период от 23 години. Всички низпославани аети веднага се заучавали от хафъзите и едновременно с това се записвали от писарите на парчета от кости, дърво, папирус, кожа и плочки от печена глина.

След смъртта на Пратеника (с.а.с.), в сражение с вероотстъпници при Йемаме загинали около 40 хафъза на Свещения Коран. Това било голяма загуба за мюсюлманите. След това Омер (р.а.) се обърнал към халифа Ебу Бекир (р.а.) с молба да събере всички живи хафъзи на Корана.

В резултат на това била създадена специална комисия, начело с Ебу Бекир и Зейд ибн Сабит, в която влезли Абдуллах ибн Зубейр, Исаад ибн Ваккас, Абдурахман ибн Харис ибн Хишам и други Комисията събирала на едно място всички налични страници на Корана на основа на мекканския диалект на арабския език.

Комплектоването на аетите и сурите на Свещения Коран се извършвало по следния начин. По заръка на Ебу Бекир и под контрол на Емар, Зайд ибн Сабит, който едновременно е бил и писар, и хафъз на Корана, започнали да се събират всички записани части. Всеки, който носил текстове от Корана, бил длъжен с двама надеждни свидетели да потвърдят, че това са откровенията към Пратеника на Аллах (с.а.с.).

По този начин Зейд ибн Сабит събрал всички налични текстове и на основата им бил записан първият екземпляр на Корана – ел-Имам, предаден след това на Ебу Бекир.

История на „Мусхаф ел-Имам“

Този екземпляр на Свещения Коран се появил благодарение на усърдието на Зайд ибн Сабит и е получил названието „Мусхаф ел-Имам“. Сподвижниците няколоко пъти го проверявали за грешки и неточности, но не открили такива. Така всички потвърдили неговата вярност.

Даденият Коран „Мусхаф“ станал първият събран в една книга Свещен Коран, а в последствие другите екземпляри на Корана били преписани и размножени от него.

По времето на Омер (р.а.) наизустяването на Корана започнало да се развива с голяма бързина. В Медина и в други центрове на тогавашния ислямски халифат било подготвяно младо поколение от хафъзи на Корана.

Присъединяването на нови територии към халифата довело до сблъсък с проблема изкривяване в произношението на текстовете от Свещения Коран под влияние на различните диалекти на арабския език. Така, например, при присъединяването на Армения и Азербайджан през 648 година от н.е. възникнал спор между сирийски и иракски воини по този повод. За да се избегнат подобни ситуации, Хузайф ибн Йаман се обърнал към халифа Осман (р.а.) с молба да намери решение на този проблем. За да се справи с възникналата ситуация халифът Осман се посъветвал с други сподвижници на Пророка (с.а.с.) и било взето решение на територията на ислямския Халифат да се използва само екземпляри на Свещения Коран, написани въз основата на „Мусхафа ел-Имам“. Екземплярите, написани на местните диалекти на арабския език, били унищожени. Самият „Мусхафа ел-Имам“, написан по време на управлението на халифа Ебу Бекир, след смъртта на Омер се съхранявал от неговата дъщеря и жена на Пратеника (с.а.с.).

Предполага се, че по времето на управлението на халифа Осман са направени седем копия на „Мусхафа ел-Имам“, които били разпространени във важните ислямски центрове по онова време: Мекка, Дамаск, Куфа и Басра и едно копие останало в Медина.

Много ог тези първи копия са загубени, един екземпляр от тях има в музея „Топкапъ“ и друг - в Ташкент. По време на Руската империя, през 1869 година бил взет от Самарканд и в Петербург направили от него копие.

Анализ на текста на Ташкентското издание на Корана, сравнен със съвременните издания, показва пълна идентичност, с изключение на огласовките, тъй като тогава те не били поставяни.

По някои сведения, халифът Осман, с цел да се направят първите копия на Свещения Коран, дал на Хафса бинти Омер първия екземпляр на Корана „Мусхафа ел-Имам“ и след това той бил върнат.

Според някои предания, Мерван ибн Хакем искал от Хафса да му даде Мусхафа, но тя отказала. След нейната смърт Мерван със свои хора взел Мусхафа от брата на Хафса и след това го изгорил (Ибн Аби Давуд, Китаб-ул-Месахиф).

Това предание предизвиква съмнение у някои ислямски учени, но дори и да е истина, по онова време вече имало хиляди разпространени копия на Корана и милиони хафъзи по земята.

Важното е да се знае, че основният екземпляр на Свещения Коран е бил събран в една книга по време на управлението на халифа Ебу Бекир и от тази книга са направени всички следващи копия, които са достигнали до нас и ще останат до Съдния ден.

Източник: Islam-Today