Защо децата не четат? 

В хадис, предаден от Бухари, Пратеникът (С.А.С.) казва:

„Всяко дете се ражда с чиста природа. След това родителите са тези, които го правят християнин, юдеин или езичник.“

Ще си кажете – какво общо има това предание с темата? Общото е в това, че децата се раждат и с естественото и заложено им от Аллах любопитство, стремеж към знание и усвояване на нови умения. Един от начините да ги удовлетворят е чрез четенето. Детето, обаче, ще чете и ще има своя специална връзка с книгата, само ако ние като родители сме се постарали да изградим тази връзка във времето, още от най-ранните етапи на развитието на отрочето си. Ако чакаме наследникът ни да достигне училищна възраст, когато ще бъде научен да чете и евентуално тогава ще започне да проявява интерес към четенето и книгите, то вероятността той никога да не вземе по своя воля книга в ръка е много голяма. За съжаление много родители днес разчитат именно на посоченото по-горе развитие на нещата. И по тази причина сме все по-заобиколени от деца, които не четат.

Веднага след раждането си децата попадат в една мегатехнологична и свръхстимулираща среда. Съвременните майки са твърде ангажирани, така че децата от най-невръстна възраст биват заобиколени от най-различни заместители на родителското внимание и грижа. Вместо приседнала до новороденото и тананикаща му песничка, виждаме, че майката е осигурила за детето си модерна светеща, въртяща се, музикална играчка над легълцето му. Вместо да чува нежна родителска реч, малкото човече получава свръхстимулация, а оттам и липса на всякакъв интерес към четенето и книгите в по-късен етап, защото свръхстимулацията води до пагубно отражение върху нервната му система и концентрацията му.

В следващия етап от развитието си съвременното дете попада не в скута на майка си, която с книжка в ръка отваря първия му прозорец към света, а е оставено само в кошара, пълна с най-различни пиукащи и пеещи играчки.

Малко по-късно малкият герой е вече в проходилката, позиционирана пред модерния n-инчов телевизор, предаващ „специализираната“ програма за бебета и малки деца BabyTV.

Естествено, много по-лесно и неангажиращо за родителя е и в пъти по-занимателно за детето. Съвсем скоро малкият човек вече може да се обслужва сам и вместо да разлиства подходящи за възрастта му книги, в ръцете му попада смартфонът или таблетът, често пъти даже личен. 

И така, бавно и неусетно, пътищата на детето и книгата се разделят завинаги. Дори години по-късно, когато малкото пораснало човече вече е усвоило умението да чете, то не проявява никакъв интерес към книгата. За него тя символизира единствено скука и загуба на време.

За съжаление няма как да очакваме друго развитие на нещата. Родителите предпочитат да прекарват времето си пред екрани и устройства (по-лесно е и не изисква мисловна дейност) и е повече от нормално децата да поемат по същия път – пътят на нечетящите пасивни консуматори. 

Децата не четат, защото любовта към четенето е резултат от един дълъг процес, в който се изисква от родителите да отделят време, внимание, да бъдат отдадени. Любовта към четенето се заражда още в кърмаческата възраст на детето. За да се превърне то в четящ човек се изискват немалко усилия от страна на родителя – да подбира подходяща за съответната възраст на отрочето си литература, да му отделя време и внимание, като му чете, докато то само не се научи да го прави. Да му обяснява неразбираеми неща, да извлича поуки и т.н., и т.н.…

Признавам си, понякога е трудно – когато си свърхуморен и едва очакваш да положиш глава върху възглавницата, се появява малкият любознайко с книга в ръка и очаква да четете заедно. Признавам си, понякога е изнервящо – да четеш една и съща (обикновено най-новата налична у дома) книга, да я препрочиташ отново и отново, дни наред, докато не започнеш вече да я рецитираш… 

Но като родител съм сигурна, че усилието си струва. Без по никакъв начин да подценявам факта, че първият айет, който Аллах низпослава в Корана, е именно  „Чети!” и е в заповедна форма. Наше задължение като мюсюлмани и като родители е да четем за себе си и на децата си, да им помагаме да обикват четенето и да градираме всички към четяща, знаеща и можеща ислямска общност. Само така бихме могли да променим реалността, в която живеем.

Автор: Л. Чаушева

(Текстът е писан за конкурс на тема „Защо децата не четат?“ и е награден с първо място в категория „Есе“.)