Денят, в който всички ще са вярващи

Веднъж Хасан ел-Басри (рах.ал.) видял един старец на дженазе. След погребението се приближил до стареца и му казал:

– Да те попитам нещо, но те заклевам в Аллах да ми отговориш: какво мислиш, дали този мъртвец сега би искал да се върне на този свят, за да върши добри дела и да се моли на Аллах за опрощение на греховете, които е извършил?

– Да, кълна се в Аллах – отговорил старецът. При което Хасан ел-Басри му казал:

– Какво ни е тогава на нас – и ние сме като този мъртвец!?

След това се обърнал и тръгнал, говорейки:

– Какъв съвет, колко силно послание е към всяко живо сърце, но няма живот в сърцата, които се призовават…

Наистина много поучителен диалог.

Докато Всевишния Аллах предупреждава: „Наближава за хората тяхната равносметка, а те нехайни се отдръпват“ (ел-Енбия, 21: 1). Нехайството, за което Аллах (дж.дж.) ни говори, е относно подготовката за съдния ден и предстоящата равносметка. Много от признаците, посочени от Мухаммед (с.а.с.), за наближаването на този ден са се появили и отминали. В хадис, предаден от Ебу Саид ел-Худри, той казва: „Как да живея в блага, след като меляикето, задължено да протръби рога, го е взел, вдигнал е чело и внимателно се ослушва и чака да му бъде наредено, за да духне в него?“.

Нека се потопим за миг в атмосферата, която е представена от видния учен Харис ел-Мухасиби: „Когато всички измрат, земята и небесата останат без своите жители и всички, които са се движили и живели, изчезнат и не остане никой, който да слуша, нито да вижда, и остане само Всемогъщия и Всеславен, Който е вечен и няма да изчезне, единствен във Величието Си, твоята душа ще бъде изненадана от един повик, с който ще бъдат повикани всички създания, както и ти. Ще бъдат повикани да застанат съкрушени пред Всевишния Аллах. Помисли само как този повик ще повлияе на твоя слух и разум, след като разбереш, че си повикан да застанеш пред Най-великия Владетел! Сърцето ти ще трепти, а косата ти ще настръхне от този повик, защото това е повикът, който ще те отведе пред Всемогъщия, Всеславния, Всевишния.

В момента, в който ти ще трепериш от страх от гласа, който си чул, земята над теб ще се разцепи и ти, целият в прах, ще станеш от гроба, в който си лежал, и ще се запътиш с наведен поглед към мястото, откъдето е дошъл този повик. Всички творения, прашни от земята, в която са лежали и са се разлагали толкова време, ще се отправят заедно с теб.

Снимка: www.haber365.com.tr

Представи си тяхното ставане със страх и притеснение, от които ще бъдете обзети и ти, и те. Представи се напълно гол, съкрушен, унижен, сам, уплашен, тъжен, пълен с грижи, и вървиш заедно с другите творения, също боси и голи. Всички мълчат уплашени, съкрушени в жал и тъга, страх и ужас. Чуваш само стъпките от ходенето им и гласа, който призовава и към който всички сте се отправили. И ти си между тях, вървиш съкрушено и уплашено, докато не стигнеш на мястото, където са се събрали всички народи, всички поколения от джиновете и хората, всички боси и голи.

Когато се съберат всичките жители и на седемте небеса и седемте земи, слънцето ще се спусне над главите на създанията, на един или два лъка разстояние, и ще пече. В този ден не ще има друга сянка освен сянката на Арша (Трона). Каква е разликата между този, който бъде под тази сянка, и този, който бъде подложен на слънчевия пек и жега, която ще увеличава мъките и неволите“ (предадено от Сюлейман ел-Ешкар в „Съдния ден“).

Този ден, наричан с много имена от Аллах Теаля в Коран-и Керим, ще протече в раздаване на истинско правосъдие. В този ден всяко дело ще бъде от значение, независимо кога и къде е извършено. Това е денят на истинската справедливост, защото тогава няма да бъдат претегляни злато, сребро или някакви друга блага. Този ден ще се претеглят: Съдържанието на сърцето – иман или неверие. Изречените думи– шехадет, добра дума, тесбих, зикр, истина или пък лъжа, отричане съществуването на Аллах, псувни, лъжи, злословие, фитне, раздор, клевета. Делата–ибадет, добро поведение, морал, кражба, прелюбодеяние. Затова не бива нищо от споменатото да се пренебрегва на този свят, защото справедливостта в този ден ще бъде толкова прецизна, че една усмивка, една добра дума, един отстранен камък от пътя или нещо още по-дребно, дори с големината на прашинка, ще бъде от значение за нашето влизане в дженнета, иншааллах, или пък в джехеннема, хафазаналлах (Аллах да пази)! „И всяко дело Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно“ (ел-Енбия, 21: 47).

За неверниците това ще е „…тежък ден“ (ел-Камер, 54: 8). Те, ошашавени, ще питат кой ги призовава: „О, горко ни! Кой ни съживи от нашите гробове?“ (Йа-син, 36: 51). Ще са с втренчени погледи, „ще се вцепенят… погледът им е неподвижен, а сърцата им са пусти“ (Ибрахим, 14: 42–43). Душите им ще бъдат изпълнени със страх, „спотаили ужас, сърцата ще са в гърлата!“ (ел-Мумин, 40: 18). Ще бъдат „оковани във вериги, одеждите им – от нажежен катран…“ (Ибрахим, 14: 48–50).

Мюсюлманите, които са извършвали грях, в този ден ще се сблъскат с последствията от своите грехове: на тези, които не са давали зекят, имотът им ще се превърне в змия; горделивите ще бъдат съживени дребни и нищожни, като другите ще ги тъпчат, без да ги забелязват; лихварите, измамниците, лъжците и т.н.ще получат това, което са заслужили. С една забележка: мюсюлманите ще бъдат съдени от Всевишния Аллах, воден от чувството за милост и състрадание, а неверниците – основавайки се върху аргументи и доказателства.

Нека се подготвим за деня, в който всички ще бъдат вярващи, но тогава вярата в този миг не ще бъде от полза за никого. В случка за Хасан ел-Басри се разказва: „Веднъж го попитали как е осъмнал? Кълна се в Аллах, казал той, този, който е претърпял тежко корабокрушение, не е имал по-голям проблем и изпитание от мене. Попитали го защо говори така, а той отговорил: защото съм сигурен, че съм извършил грехове, а не знам какво е положението с добрите ми дела, дали са приети, или не. Да не би на съдния ден да ми бъдат захвърлени в лицето. Ебу Саид (Хасан ел-Басри), ти да говориш така?! – казали му хората. Той отговорил: А защо да не говоря? Кой ми гарантира, че Аллах (дж.дж.) ще ме погледне? Кой ми гарантира, че вратите на покаянието не са ми затворени и измежду мен и прошката на греховете ми няма някаква пречка, и върша дела, за които няма да бъда възнаграден?

Представете си да сте между щастливците. Застанал пред останалия свят с радостно лице, прекрасно и извънредно красиво. Носиш книгата си в дясната ръка, а за ръката те държи меляике и говори пред останалите създания: „Това е еди-кой си. Доживял е щастие, след което никога вече няма да бъде нещастен“.

А ако си от нещастните, лицето ти ще бъде черно. Останалите ще видят книгата ти в лявата ръка или зад гърба ти. Ще се проклинаш, а меляикето ще те държи за ръката и ще казва: „Този човек днеска го сполетя нещастие, след което никога вече няма да бъде щастлив“ (Куртуби, ет-Тезкире).

Автор: Мурад Бошнак Районен мюфтия на Плевен

Източник: Списание „Мюсюлмани“