Съсед за сто хиляди

Съжителството между хората е основна част от човешкия живот. Често хората сменят местожителство, месторабота, но винаги до тях се намира съседът, който много често се случва пръв да се притече на помощ, първо той бива помолен за услуга и пръв разбира и помага за разрешаването на възникнал проблем. Затова Всевишния Аллах е отредил много важно място на съседа, да не кажа почти основно.

Животът тече, времето минава, а съжителството става все по-осезаемо, отношенията – все повече ясни. Базирайки се на факта, че в нашата страна хората са от най-различни етноси и изповядват различни религии, това предполага, че и съседът може да бъде мюсюлманин или немюсюлманин. Без значение от това, съседът е съсед и ислямът му е отредил права и отговорности.

Анализирайки посланията на Всевишния Аллах и хадисите на Мухаммед (с.а.с.), се забелязва, че в по-голямата част от казаното за съседите се говори именно за съседи, без да се конкретизира етнос или религиозна група, даже в някои хадиси се посочват основни примери именно с хора немюсюлмани. С тези примери Пратеника (с.а.с.) е целял да посочи правото и огромната отговорност на всеки съсед.

Предава се от Хасан ел-Басри, че са попитали Пратеника (с.а.с.): „О, Пратенико на Аллах, какво е задължението на съседа към своя съсед? Той каза: Ако потърси заем от тебе, да му заемеш. Ако те повика, да му се отзовеш. Ако се разболее, да го посетиш. Ако поиска да му помогнеш, помогни му. Ако го сполети нещастие, да изразиш съчувствие, а ако му се случи нещо хубаво, да му честитиш. А ако умре, да присъстваш на дженазето му. Ако отсъства, да наблюдаваш къщата и семейството му и да не го безпокоиш с миризми от твоето готвене, освен ако не му подариш от храната“. В друг ривайет се допълва: „Десетото е да не строиш по-голяма постройка от неговата, освен с неговото позволение и благоволение“.

В тази насока прекрасен за подражание е следният пример: Муджахид предава, че Абдуллах ибн Амр ибн Ас (р.а.) казал на слугата си: „Заколи овца и отнеси на нашия съсед евреин!“. Поговорил известно време и отново рекъл: „Младежо, когато заколиш овцата, занеси и на нашия съсед евреин“. Младежът му казал: „Вече ни дотегна с този евреин“. Той му отговорил: „Несретнико, Пратеника (с.а.с) толкова ни съветваше и ни предупреждаваше за отношението ни към съседите, че си мислехме, че съседът ще наследява съседа“.

Често се случва единият от съседите да не постъпва правилно, но това не означава, че и другият трябва да постъпва по същия начин. Предава се, че един човек се жалвал на Пратеника (с.а.с.) от своя съсед, а той му казал: „Ти не го безпокой и търпи неговите обиди, а смъртта ще ви раздели“.

Хасан ел-Басри е казал: „Добросъседството не е това да не обиждаш и да не безпокоиш съседа, доброто съседство е да търпиш и понасяш обидите на съседите“. Амр ибн Ас (р.а.) е казал: „Не е добър онзи, който е благ към хората, докато те са добри, а когато го пренебрегнат – да ги изоставя. Това е реципрочност. Добър е онзи, когато към него се държат не само добре, а и грубо, но въпреки това той продължава да им прощава“.

Стойността на съседството при асхаб-и кирам е било много ценено. Нека да ги вземем за пример и същевременно да приложим на практика онова, което ни заповядва нашият Господар – да се отнасяме добре към съседите ни, когато и където и да живеем.

Абдуллах ибн Мубарек е имал съсед евреин, когато той поискал да продаде къщата си, бил попитан: „Колко струва?“, а той отговорил: „Две хиляди дирхема“. Когато му отвърнали, че къщата не струва толкова, той казал: „Прави сте, но съседството, с Абдуллах ибн Мубарек, струва хиляда дирхема“. Когато Абдуллах ибн Мубарек разбрал за това, повикал съседа си евреин, дал му парите и казал да не я продава.

Веднъж Ебу Джехм ел-Адеви продавал къщата си за сто хиляди дирхема и допълнил: „…а колко давате за съседството със Саид ибн Ас?“. А купувачите го попитали: „Нима и съседството се купува?“. Той им отговорил: „Върнете ми къщата и вземете парите си, няма да оставя съсед, който, след като не ме е видял известно време – пита за мен, радва ми се; когато отсъствам – пази имота и честта ми; когато сме заедно – прави място да седна до него; ако поискам нещо от него, ми дава; ако ме сполети някаква беда, ми помага да я преодолея“. Когато Саид чул за това, изпратил му сто хиляди дирхема и го помолил да не продава къщата.

Енес ибн Малик (р.а.) предава, че Пратеника (с.а.с.) е казал: „На къяметския ден съседът ще се държи за съседа си и ще казва: Господарю, на моя съсед даде изобилие, а мен ме лиши. Вечер бях гладен, а той сит. Попитай го защо затвори вратата пред мен и ме лиши от изобилието, което му даде!“.

А какво ще кажем за думите: „Ще бъде опростено на човек, който има трима съседи и тримата са доволни от него“? Нека се замислим малко…

Мурад Бошнак Районен мюфтия на Плевен

Списание Мюсюлмани