КЪЯМЕТЪТ НАБЛИЖАВА

„В този ден хората ще излязат на групи, за да им бъдат показани техните дела. Който извърши добро, дори с тежестта на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види“ (ез-Зелзеле, 99: 6–8).

Наистина,в съдния ден човек ще види абсолютно всички дела, които е извършил в земния си живот. Съдният ден е денят, в който всеки ще отговаря за действията и делата си, дори и за тези, които на пръв поглед може да изглеждат незначителни или нищожни.

Без съмнение е, че за всяко живо същество ще има край на съществуването му в този свят и разплата за стореното. Аллах Теаля е заявил в Коран-и Керим: „Всяко живо същество ще вкуси смъртта“. Но това не означава край на всичко. След смъртта ще започне нов етап от човешкия живот, в който ще има разплата за всички действия на хората, които те са извършили в земния си живот. Тогава ще има справедливост в истинския смисъл на думата. Това е справедливостта на Аллах. Затова е по-добре да си направим равносметка още докато сме живи и имаме възможност за това. Там няма да има възможност нито за помощ, нито за рушвети, нито за познати, нито за каквито и да е протекции. Човек остава единствено с делата си и само те ще говорят и ще се застъпят за нас. Ще се молим на Аллах и нашият Пратеник (с.а.с.) да се застъпи за нас с правото на шефаат, което му е дадено от Аллах. 

За човека има два вида край. Единият е краят на самия човек, защото неговата смърт е краят на земния му живот. Другият, или големият край, това е краят на човечеството. Кога ще настъпи този край, или къяметският ден, знае само и единствено Аллах. За нас, хората, е по-важен нашият индивидуален край на земното ни битие, защото всеки ще отговаря за собствените си действия и за тяхното влияние върху близките и обществото, в което живее. От всеизвестни хадиси се знае, че само три неща ще могат да помогнат на човека след неговата смърт, а именно това са: ако е възпитал достойно поколение (хаирли евляд), което да се моли за него и да е в полза както на себе си, така и за обществото, в което живее; да е оставил нещо в наследство като наука, която да е полезна за хората и след неговата смърт, като книги, научни открития, ученици и др.; и последното е, ако е направил нещо, от което да се възползват хората и след неговата смърт – чешма, мост, джамия, училище и др.

Според преданията на Пратеника Мухаммед (с.а.с.): „Човек трябва да живее така, като че ли никога няма да умира, и да се готви за края си така, като че ли още утре ще си замине от този свят“.Затова човек трябва да е готов всеки момент да даде сметка за всичките си дела в земния живот.

Относно края на света, или така наречения голям къямет, има малки и големи признаци. Тези признаци само показват през какви епохи и неща ще премине човечеството по пътя към края си. И все пак нека да посочим няколко от „малките признаци“, които са показателни за приближаването на края на човечеството. Това са предвестители на къямета, предадени в хадисите на нашия Пейгамбер (с.а.с.):

„Знанието ще изчезне и ще се появи невежеството“.

„Книгите ще станат широко разпространени, но религиозното знание ще е малко“.

„Развратът ще се разпространи сред мюсюлманските водачи“.

„Прелюбодеянието и развратът ще се извършват на открито и без угризения на съвестта“.

„Употребата на алкохол ще бъде широко разпространена“.

„Народите ще тръгнат срещу мюсюлманите като изгладнели хора, запътили се към маса, пълна с храна. Това ще стане, когато мюсюлманите ще са многобройни, но ще са (бездушни) като морската пяна“.

„Доверието ще стане средство за придобиване на облаги“.

Доколкото се разбира от посочените хадиси, наистина с всеки изминал ден човечеството се приближава към своя край и тези признаци се утвърждават в нашето общество. Колко още ще продължи съществуването на човечеството, знае само и единствено Всевишния Аллах!

Има и така наречените големи признаци и те са най-важните и близки до настъпването на къямета, но за всеки човек е по-важно да се готви за последния си час на земята, тъй като това е вратата за отвъдния живот, където вече не може да стори нищо. След като напуснем този свят, не е от значение кога и след колко време ще настъпи краят на света. Нека всеки мюсюлманин да си направи равносметката, преди да му бъде направена такава. Всеки е отговорен най-вече за личните си дела и трябва да се готви за края си всеки ден и минута. И въпреки всичко човек не трябва да губи надежда и вяра във Великия ни Създател Аллах Теаля и винаги да се моли за прошка, като се уповава на Неговата милост и опрощение и отправя следната дуа: „О, Аллах, Ти си Опрощаващ, обичаш опрощението, опрости и мен“.

Д-р Ахмед Лютов Експерт отдел „Вътрешен одит“

Списание Мюсюлмани