Свидетелството, че Мухаммед (с.а.с) е пратеник на Аллах
Мъртвецът в гроба ще бъде подложен на изпитание и ще бъде питан три въпроса. Ако отговори на тях, ще се спаси, а ако не може да отговори – ще бъде съкрушен. Единият от тези въпроси е: кой е твоят Пейгамбер, т.е. Пратеник?
Не ще отговори на този въпрос, освен онзи, когото Аллах е дарил с благодат и сполука в земния живот да осъществи условията за отговор на този въпрос, т.е. условията на това свидетелство.
Това негово състояние ще му вдъхнови отговорите в гроба, а свидетелството ще му бъде от полза в съдния ден, в който няма да са от полза нито синове, нито пари, нито имоти. Гореспоменатите условия са следните:
Подчинение на заповедите на Мухаммед (с.а.с.):
Всевишния Аллах е повелил да му се подчиняваме със следния айет: „Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах“ (ен-Ниса, 4: 80). Също така е повелил на Своя Пратеник: „Кажи: „Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне“ (Ал-и Имран, 3: 31).
Влизането в дженнета е свързано с абсолютното подчинение на Пратеника (с.а.с.), а той казва: „Всички хора от моята общност ще влязат в дженнета, освен този, който се възпротиви“. Присъстващите рекоха: „О, Пратенико на Аллах! Кой се възпротивява?“. Рече: „Който ми се подчини, ще влезе в дженнета, а който не ми се подчини, той се е възпротивил“ (Бухари). Който обича Расулюллах (с.а.с.), трябва да му се подчини, защото подчинението към него е плод на обичта, а това е доказателство за тази обич.
Вяра в повеленото от Мухаммед (с.а.с.):
Някой, който поради страст, прищявка, его или каприз, ако сметне за лъжа нещо, което е документирано като истина от Пратеника (с.а.с.), то този човек смята за лъжа Аллах и Неговия Пратеник. Тъй като Мухаммед (с.а.с.) е предпазен от грешки и лъжи, защото „Той не говори от себе си“ (ен-Неджм, 53: 3).
Избягване на онова, което е забранил:
Обхватът на това е много широк – започва с най-големия грях – ширк, минава през големите грехове, пагубните дела и достига малките грехове и нежеланите неща. Според обичта на мюсюлманина към Неговия Пратеник (с.а.с.) се увеличава неговата вяра, а когато вярата му се повиши, Аллах прави така, че да заобича добрите дела, и го сторва да мрази неверието, развалата и греховете.
Да се служи на Аллах само така, както Аллах е заповядал чрез езика на Своя Пратеник:
Основното нещо в ибадетите е забраната. Не е разрешено да служим на Аллах, освен чрез това, с което е дошъл Расулюллах, а той е казал: „Който извърши дело, което не сме повелили, това дело е отхвърлено“ (Муслим), т.е. не е прието от Аллах, защото не е според сюннета на Пейгамбера Му.
Трябва да се знае, че обичта към Пратеника (с.а.с.) и обичта към онова, което е повелил, е задължителна. А който ненавижда нещо от онова, което е повелил Расулюллах (с.а.с.), то този човек става неверник, дори да изпълнява нещото, което ненавижда. И не е достатъчна само обичта! Трябва да го обичаш повече от всичко останало, дори и от самия теб! Наистина, който заобича нещо, показва плодовете на тази обич. Затова този, който обича Пратеника (с.а.с.) истински, той започва да го следва като модел. Следва неговия сюннет, без значение дали сюннетът се състои от думи, дела, подчинение на заповедите му или предпазване от нещата, които е забранил! Следва неговия пример в трудност, охолство, одобрение или неодобрение в дадени неща.
Наистина, подчинението и следването на Пратеника (с.а.с.) са плодът на обичта към него, а без тях не е истинска тази обич. А обичта към Пратеника (с.а.с.) има много признаци. Ето и някои от тях:
1. Честото му споменаване и казване на салеват.
2. Желанието за срещата с него.
3. Уважението и почитта при споменаването му.
4. Да мразиш онзи, който мрази Пратеника (с.а.с.), да страниш от онзи, който противоречи на неговия сюннет и въвежда бидати в религията!
5. Да обичаш този, който Мухаммед (с.а.с.) е обичал от семейството си и своите сподвижници.
6. Вземането за пример на неговия прекрасен морал.
Мухаммед Рамадан Имам
Списание Мюсюлмани