СЕЛО ОСЕТЕНОВО И ИСТОРИЧЕСКАТА МУ ДЖАМИЯ

Село Осетеново, което е известно сред турското население като Доймушлар, е разположено в долината между Стара планина и Средна гора, наречена още Розовата долина. То е съществувало още през римско време. Тогава е било разположено в полите на Стара планина. Доказателство за това са останките от крепостните стени в местността Калето. След римския период селото се премества в долината по поречието на река Тунджа. По време на османската власт селото се е наричало Доймушлар. Има една много интересна и комична легенда, която разказва как е възникнало името на селото, и тя е следната: по време на османската власт имало един областен управител (валия), който постоянно се хранел и никога не можел да усети, че се е нахранил. Един ден той решил да обходи владенията си и когато стигнал до селото, усетил, че се е нахранил, и казал, че е „доймуш“, което на турски означава „нахранил се“ или „сит“. Така нарекли селото – Доймушлар, преведено на български като Осетеново. И до ден днешен по този повод, като ни поканят на софрата, когато сме на гости, ако сме сити, казваме: дойдох от Доймушлар, т.е. сит съм.

До Съединението на България на 6 септември 1885 г. селото си останало чисто турско, след което от изселващите се местни турци си закупуват имоти български фамилии от съседните села и по този начин се заселват доста български семейства. Но въпреки това и днес мюсюлманско-турското население доминира тук. Селото е с големи традиции в отглеждането на маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други билки. Налице са условия за развитието на селски туризъм.

В село Осетеново (Доймушлар) имало две джамии. „Горната“ и „Долната“ джамия, по разказите на местното население. За съжаление, Горната джамия е съборена през комунистическия тоталитарен режим, около 1970–71 г., след което на нейно място е построена автогарата на селото. Джамията, която е останала в Осетеново, е т.нар. Долна джамия. Интересен е фактът, пак според местните хора, че фамилията с име Манавлар е предоставила мястото за построяване на тази джамия. Освен това хората помнят от разказите на своите предци, че за да се покрие джамията, навремето с волски каруци – вързани една след друга с чифт волове, от Габрово до селото са докарани големи греди и дървен материал с дължина 18 метра.

Влизайки вътре в джамията, установяваме, че тя е дълга 18 метра, широка е около 10 метра и е висока около 5 метра. За щастие, таванът е дървен и има дърворезба, която е със запазена автентичност. Покривът на джамията е четирискатен. Но за съжаление, минарето на джамията, което е било в десния ъгъл на храма, е било съборено, отново през комунистическия режим, поради преминаването на „пътно платно“. В момента в левия ъгъл съществува метална конструкция, наподобяваща минаре, с високоговорител.

Тук бих искал да отворя скоба, за да напомня един неприятен инцидент. Преди 7–8 години група хора с въздушна пушка са обстрелвали минарето, където улучили инсталирания високоговорител. Явно езикът на омразата засяга вече и малките населени места, за жалост!

Джамията е ремонтирана отвън и измазана благодарение на местните хора и на кмета на селото Гюнай Мехмед. За съжаление, поради липса на имамски кадри джамията е действаща единствено по време на големите мюсюлмански празници – Рамазан и Курбан байрам, и специални поводи. Да се надяваме селото да си има имам в най-скоро време.

Рядко срещано явление е в малка селска джамия да има добре изписан и съхранен епиграфски надпис. За наша радост, над входната врата на джамията има китабе (надпис), състоящо се от каменна плоча с добър османотурски поетичен текст. От него става ясно, че е написан от поет на име Рифат, който в рамките на пет двустишия, изписани на пет реда, отделени от средата, е пояснил, че на същото място е съществувала джамия, която с течение на времето изпитала необходимост от ремонт. Той е извършен с общите усилия на мюсюлманската общност в селото. Специфичното за надписа на тази селска джамия е, че поетът е посочил датата на ремонта – 1850/1851 г., изписвайки я с цифри, но и в стихотворна форма – хронограма, датата на която представлява сбора от числената стойност на буквите, които имат диакритични точки, или така известното в научните среди „муаджджем тарих“.

NB: Изказвам своята благодарност на г-н Ведат С. Ахмед за оказаното съдействие при разчитането и превода на споменатия османотурски надпис.

Кемал Рашид Имам на Карлово, докторант по история

Списание Мюсюлмание