КасимИбнМухаммед ИбнЕбуБекир

„Не съм видял по-запознат мъж съссюннета от Касим ибн Мухаммед, атогава нито един човек не се смяташеза мъж, докато не научи сюннета.“ (ИбнЕбу Зинад)

Касим ибн Мухаммед ибн Ебу Бекир е един от седемте ислямски правоведи на Медина – „фукаха-и себа“. Внего са събрани няколко черти, с които се откроява от останалите хора. Тойе от едно праведно потекло – един отвнуците на първия ислямски халифЕбу Бекир (р.а.). Син е на Мухаммед,а майка му е една от дъщерите на последния персийски император Йездеджерд. Когато паднала Персийскатаимперия, трите дъщери на императора били пленени. Тогава Али ибн ЕбуТалиб ги закупил, те били млади и много красиви, а младежите копнеели да сеоженят за тях. Но Али (р.а.) освободилпървата и я омъжил за сина си Хасан,от нея се родил Зейн-ел-абидин. Втората я освободил и омъжил за Мухаммед,сина на Ебу Бекир, тя именно родилатази велика личност – Касим. А третата я освободил и я омъжил за Абдуллах,сина на Омер, от нея се ражда друга видна ислямска личност – Салим.

Касим се ражда през управлението на Осман ибн Аффан. Когато прохождал, се разпространило фитнето субийството на Осман (р.а.). Тогава гивзели заедно със сестра му и ги отвелив Египет при баща им Мухаммед ибнЕбу Бекир, който бил валия на Египет, назначен от четвъртия халиф Али(р.а.). Но скоро и там се пренесло фитнето от Медина и там бил убит баща муМухаммед. Чичо му Абдуррахман, другият син на Ебу Бекир (р.а.), ги върналсъс сестра му в Медина, където починала майка му. Така останал кръгъл сирак,но за него и сестра му се погрижил некой да е, а неговата леля и любимка наМухаммед (с.а.с.) – Айше (р.анха), която им била като истинска майка.

Още от малък Касим започнал да сезанимава с наука и нямало как да не етака, след като израснал при ХазретиАйше. От малък наизустил Корана, започнал да наизустява хадисите от леляси Айше (р.анха), която лично ги билачувала от Пратеника (с.а.с.). Освен това учил при най-достойните представители на сахабе и табиун, сред коитоса: Ибн Аббас, Ибн Омер, Есма бинтУмейс, Абдуллах ибн Амр, Муавийе ине на последно място – Ебу Хурейра(радияллаху анхум).

От Хазрети Айше научил наука, нои етика, набожност и скромност. Единден, докато бил в нейния дом, й рекъл:„О, майко! Открий ми да видя гроба наПратеника и двамата му другари (техните гробове били в дома й и тя ги билапокрила със завеса), наистина искам даги видя“. Тогава тя ги открила и той видял трите гроба, не били нито издигнати, нито вдлъбнати, а върху тях ималомалки камъчета. Тогава й рекъл: „Къдее гробът на Пратеника?“. А тя отговорила: „Ето този“. „Тогава – казва Касим– видях как по бузите й се стичат двеголеми сълзи и побърза да ги забърше,преди да ги видя. Гробът на Пратеникабеше по-напред от другите два гроба“.След това й рекъл: „А къде е гробът надядо ми Ебу Бекир?“. А тя отвърнала:„Ето този“. Той бил погребан до главата на Пратеника (с.а.с.). „А това е гробът на Омер?“ – попитал Касим и Айше (р.анха) отговорила утвърдително.Главата на Омер се намирала до хълбока на Ебу Бекир и близо до краката наПратеника (с.а.с.).

Касим се издигнал и станал един отнай-учените в Медина. Дори и управителят на Медина по това време, Омерибн Абдулазиз, винаги се съветвал с него и споменатия Салим. Когато халифът пожелал да разшири Месджид-иНебеви и да вкара в нея и къщите насъпругите на Пратеника (с.а.с.), изпратил писмо до Омер ибн Абдулазиз с искане да разшири джамията, да съборикъщите около нея и да заплати на хората домовете им, но той не го изпълнил,преди да се посъветва с две мединскисветила – Касим и Салим.

Всеки ден при Касим ибн Мухаммедсе стичали хора от всички краища, зада се възползват от неговата наука. Тойсамият имал навика всеки ден, когатоотиде в джамията, да кланя два рекята „тахиййет-ул-месджид“ между гробана Пейгамбера и минбера му, след товасядал на определено място и хората иучениците му го наобикаляли, за да научат нещо от него.

Той бил скромен, не вземал от никого пари, даже един ден му изпратили като подарък петстотин златни динара, а той не ги приел. Всяка годинаходел на хадж. А когато видният ученМухаммед ибн Сирин остарял, казвална хората: „Когато сте на хадж, стойтеблизо до Касим и се съветвайте с негопо въпросите на хаджа“.

Живял седемдесет и две години,прекарани в наука, сред сахабе, табиун и неговите ученици, в най-прекрасното място – джамията на Пратеника(с.а.с.). На седемдесет и две години започнал да се стяга пак за хадж, качил сена камилата си, изричайки телбийе, насочил се към Мекка, а единият от синовете му вървял след него, за да му помага. Когато почувствал, че краят е близо, започнал да прави истигфар и да отправя дуа към Аллах, след това се обърнал към сина си и рекъл: „Синко, когато умра, завий ме в дрехите, с коитоси кланях намаза, такъв беше и кефенът и на дядо ми Ебу Бекир ес-Съддик, след това ме погреби и се върнипри семейството си. И внимавай много да не застанеш на гроба и да започнеш да ме хвалиш, казвайки: „Беше такъв и такъв!“. Нищо особено не съмбил“. Също така е завещал да не издигат постройка върху гроба му. Така сепреселил от земния живот в ахирета.Синът му го погребал в местността Кудейд. А улиците на Медина останалитихи, глухи, скърбящи за тази великаличност. Аллах да го дари с висинитена дженнета!

Мухаммед Камбер имам, член на ВМС 

Списание МЮСЮЛМАНИ