Изказване на Джелал Фаик, главен секретар на Мюсюлманското изповедание в България на Срещата за човешкото измерение на ОССЕ – Варшава, Полша
Уважаеми гости, за съжаление ислямофобията е вече модна значка на ревера на множество български политици. След навлизането на националистите в управлението само за последните две години, в Народното събрание бяха внесени няколко законопроекта за вероизповеданията, които са в разрез с конституцията на Република България, кой от кой по-рестриктивни, и целящи единствено абсолютното подчиняване на Мюсюлманското изповедание. Скоро в Стара Загора, по предложение на националистите в местния парламент, се смениха 838 топоними с турско-арабски произход. Друг пример е сигналът на един евродепутат от квотата на ВМРО, след което получихме от столичната здравна инспекция писмо за намаляване на звука на езана (призив за молитва) в единствената джамия в София, която не побира вярващите по време на петъчните молитви. Всичко това са не просто сигнали, това са камбани, биещи тревожно за бъдещето на мюсюлманската общност в България. Няма как да прескоча и случая навръх 6 септември – денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, как вандали потрошиха над 40 надгробни мюсюлмански плочи в гробищния парк на Добрич. Обръщам се към всички Вас уважаеми присъстващи: Как трябва да се почувстват в тази обстановка етническите турци, цигани и помаци, които представляват мюсюлманската общност в България? Естествено, като трето качество хора, на които им е казано, как да се обличат, как да живеят и какви морални ценности да споделят. Народът е обезверен и не вярва вече в нищо. И тук е нашата отговорност да се обединим на принципна основа и държавата активно да се консултира с религиозните институции, както в последните примери за преодоляване на тази болест, която е обхванало цялото общество. Това в никакъв случай не е въпрос на желание, в момента това е необходимост. Няма как да позволим на националистите да използват малцинствата като разменна монета за извличане на политически дивиденти. Желанието ни е държавните институции активно да се борят с проявите на ислямофобия и престъпления от омраза. Необходимо е да сме обединени от принципи, ценности и идеи, ако искаме бъдеще в България, Европа, въобще в Света. Това е формулата за съвместен живот. В края на моето изказване искам да благодаря на господин Премиера Борисов и на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет на Република България за положените усилия за съвместна работа и диалог с Мюсюлманското изповедание в Република България въпреки натиска на националисти.