ТРЯБВА ЛИ ДА СЪДИМ РАБА ВМЕСТО СЪЗДАТЕЛЯ?

Когато един човек се има за център на света, много често може да сеиздигне в култ в собствените си очи. Неговите оценки, възгледи икоментари според него са самата истина. А в цялата история, в товачисло и в ислямския свят, един от най-големите раздори е причиненпоради факта, че мюсюлманите са били изтикани в периферията,смятани за други, дори за немюсюлмани.

Да не признаваш право наживот на другия за това, че не разбира и не коментира религията както натеб ти харесва, да се поставиш на трона на съдия, който си въобразява,че има право да отсъжда дали другите са мюсюлмани или не, внайдобрия случай е признак на невежество и непознаване на своитеграници.

Нашият Създател не е сметнал, че подобни разсъждения саправилни и настоял в това отношение мюсюлманите да бъдатпочувствителни и внимателни, като привлякъл вниманието върху факта,че подобни грешки често се допускат в името на собственотоблагополучие на този свят.

„О, вярващи, когато странствате по пътя наАллах, изяснявайте си и не казвайте на онзи, който ви отправя поздрав:„Ти не си вярващ!“, като се стремиш към мимолетното на земния живот.При Аллах има обилни богатства. Така бяхте преди, но Аллах виоблагодетелства! Сведущ е Аллах за вашите дела“. (енНиса, 94)

Да сеобвинява мюсюлманина в порочност, двуличие и още повече вневерничество и да се прави това без да се основава на солидно знание,само на подозрения или илюзии, нека Аллах да ни прости, е все едночовек сам да се хвърля в огъня:

„О, вярващи! Едни общности от вас да несе присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени на жени..Може да са по-добри от тях. А не се хулете и не се оскърбявайте спрякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата. А които не сепокаят, тези са угнетителите!“ (ел-Худжурат, 11)

Нашият Създател еизключително милостив спрямо Своите раби. На никой не е даденоправото да лишава другите от милостта Му. Салим б. Абдуллах предаваследния случай, който чул от баща си:

„Нашият Пейгамбер (с.а.с.) веднъжслед втория рекят на сутрешния намаз каза: „Семиаллаху лименхамидех“ и се изправи, след което продължи по следния начин:

„Аллахмой! Лиши Сафван б. Умеййе, Сухейл б. Амр, Харис б. Хишам от Твояблагодат! Нека Твоето проклятие да падне върху тях!“

Вследствие натова бива низпослан следния айет:

„От теб нищо не зависи - Той или щеприеме покаянието им, или ще ги накаже, защото са угнетители. НаАллах е всичко на небесата и всичко на земята. Той ще опрости и коготопожелае – ще накаже. Аллах е опрощаващ, милосърден.“ (Ал-и Имран,128-129)

Има предание, че след низпосланието на този айет нашиятПейгамбер (с.а.с.) никога повече не е проклинал, независимо дали есъобщавал или не името на човека. Именно въз основа на товаповедение ислямските учени са стигнали до извода, че не е правилноопределени хора да бъдат прокълнавани.

Това Аллаховопредупреждение, предадено чрез примера на един Пратеник, който билкрайно милостив спрямо своите последователи, съдържа много важнипослания, които се отнасят се не само до мюсюлманите, но и за цялоточовечество. Ето някои от тях:

1. Правото да раздава присъди на рабитепринадлежи единствено на техния Създател. Никой не може и не бива даизказва свои разсъждения по темата как в бъдеще ще бъдат наказаниили възнаградени. Защото единствено Той знае каква ще бъде съдбатана рабите и какво е там, в отвъдния живот. Впрочем, в свещените хадисисе споменава за хора, които през целия си живот са правили добриникато обитателите на рая, но в последния миг са заслужили ада. И пак посъщия начин имало хора, които са вършили дела, достойни за ада, номалко преди смъртта си са били ощастливени с пребиваване в рая.Всичко това идва да ни покаже следното: Да имаш някакво мнениеотносно бъдещето на рабите и да го споделяш като някакво точнопознание с други хора, означава, че не познаваш своето положение привъзможностите и волята на Твореца. Казано с други думи, това означавада се осмелиш да определиш съдбата на останалите.

2. Нито един човекняма гаранция за утрешния си ден. Защото в един друг свещен айет секазва: „И никой не знае какво ще придобие утре, и никой не знае къде щеумре. Аллах е всезнаещ, сведущ.“ (Локман, 34) Тази истина от еднастрана внушава надежда на сърцата, а от друга - страх. Да бъдешсигурен за утрешния си ден или да губиш всяка надежда за бъдещето си,като се вглеждаш в миналото и днешния си ден, означава да вземешбързи решения без да имаш предвид задоволството на Аллах. Буднитесърца, които са осъзнали тази истина, живеят с молби, тревога и трепет всърцата.

Като извод от това можем да кажем, че да се съдят рабите наАллах, относно тяхната вяра и неверие и най-вече да се отнасяш към тяхспоред разсъжденията си, означава напразно да погубиш своя ахирет.Трябва да сме проявява особено внимателни, когато заявяваме, чеедикой си е неверник. Това не е присъда, която се издава кой да е вярващ.Това е проблем, с който дори ислямските учени се занимават със страх.Макар че може да се заявят мисли, че еди кои си хора, които вършат едикои си дела или вярват на еди кои си неща, могат да бъдат наречениневерници, то единствено ислямските кадии могат да отсъдят кой еневерник или не и да направят необходимото. В противен случайислямското население изпада в смут и интрига. Нека Аллах да нипредпази от подобни интриги. (Амин).

д-р Адем ЕРГЮЛ

Списание МЮСЮЛМАНИ