Имамът на поколението табиун

САИД ИБН МУСЕЙЙЕБ

Саид ибн Мусеййеб (или Мусеййиб) е един велик имам, пример за наука, търпение, набожност и призоваване към исляма. Той е пример за нас по отношение изпълнението на намаза. Саид ибн Мусеййеб е учен, който никога не е виждал тила на хората по време на намаз, т.е. винаги се е кланял на първия саф. Той тридесет години не е чувал езана извън джамията, петдесет години не е пропуснал началния текбир на имама по време на намаз. Една велика и светла личност от ислямската история, която може би не познаваме.За него Абдуллах ибн Омер казва, че ако „Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе го видял,би се зарадвал“.

Това е великият учен Саидибн-ул-Мусеййеб ибн Хазн ибн Ебу Вехб, ел-Кураши, ел-Махзуми, ел-Медени. Внук е на един от достойните сахабии – Хазн ибн Ебу Вехб, който е от племето Махзум. Дядо му Хазн е станал свидетел как в Мекка Пратеника на Аллах (с.а.с.)влязъл при чичо си Ебу Талиб и го призовал да приеме исляма. Хазн ибн Вехб дошъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.), който го попитал как се казва, а той му отговорил: „Хазн“(означава тъга). Тогава Пейгамбера (с.а.с.) му казал: „Не, ти ще се казваш Сехл!“. При което рекъл: „О, Пратенико на Аллах! Това име мие сложено от моите родители и съм познат сред хората с него“. Тогава Пратеника (с.а.с.) си замълчал. По този повод Саид ибн Мусеййеб казва: „Оттогава винаги си има тъга в нашето поколение“.

Саид ибн Мусеййеб е имам научените по фъкъх, един от седемте ислямски правоведи – фукаха-и себа. Роден е през втората година от управлението на Омер ибн Хаттаб. Израснал в дом, изпълнен с набожност, смиреност и наука. Имал честта да се срещне и да живее сред големите сахабии. Предавал хадиси лично от Осман ибн Аффан, Али ибн Ебу Талиб, Зейд ибн Сабит, Саад ибн Ебу Ваккас, Абдуллах ибн Омер и още много като тях. Но поради близостта си до Ебу Хурейра е предал най-много хадиси от него. А Ебу Хурейра го обичал много и го оженил за дъщеря си.

Саид ибн Мусеййеб много обичал науката и по-конкретно хадисите, за което самият той казва: „Пътувах дни и нощи заради един хадис“. Посещавал е майката на вярващите Айше (р.анха), от която е изучавал науката фъкъх. След дълго обучение и редица изпитания се сдобил с огромна наука и станал един от големите учени на Медина.Поради авторитета му халифите го уважавали много. Така например, когато Омер ибн Абдулазиз бил управител (валия), много го ценял и се допитвал до него по много от въпросите, свързани с фъкъха.

При него, Саид (р.алейх), идвали за обучение ученици от цялата ислямска държава. Например един от видните учени и негов възпитаник е Катаде ибн Диаме ес-Судуси, който съобщава, че „не е виждал по-знаещ от Саид ибн Мусеййеб по въпросите, свързани с хеляла и харама. Освен че бил известен с науката и набожността си, той се откроявал и с порицаването на непристойните дела. Саид ибн Мусеййеб не се страхувал от никого, винаги казвал истината, дори и в лицето на управниците. Това било причина да бъде подложен на изпитания, изтезания, бой и затвор от страна на някои от тях.

Аллах го дарил с много знаеща и красива дъщеря, която била желана от всеки един момък в Медина. Дори халифът Абдулмелик ибн Мерван я искал за своя син Велид, но той му отказал. Веднъж един от неговите ученици на име Кусеййир ибн Ебу Ведаа отсъствал два-три дни от уроци, когато Саид го видял и го попитал защо отсъства. А той му отговорил, че е починала съпругата му и бил ангажиран с погребението й. Тогава Саид го попитал дали ще се жени отново. При което получил отговора: „Та аз съм много беден, нямам нищо, кой би омъжил дъщеря си за мен?!“ Тогава Ибн Мусеййеб му предложил да го ожени за дъщеря си и той се съгласил. Въпреки че дъщерята на Саид била желана и от емирите, той я омъжил за младеж, търсещ наука, въпреки че е беден.

След десетки години даване на фетви и обучаване на ученици, Саид ибн Мусеййеб бил сполетян от болест, която отслабила зрението и слуха му. Един ден Абдуррахман ибн Хармеле влязъл да го посети и го видял да кланя намаза с жестове, чул го да чете сура еш-Шемс.

Саид ибн Мусеййеб починал на 75-годишна възраст в Медина –през 94 г. по хиджри, по време на управлението на Велид ибн Абдулмелик. Тази година била наречена „годината на фукаха“, понеже през нея са починали много от ислямските учени по фъкъх, сред които и този велик учен, озарил Медина със своето знание. Аллах да бъде доволен от него и да го дари с висините на дженнета!

Мухаммед Камбер – Имам

Списание МЮСЮЛМАНИ