СПЕЦИАЛНОСТ „ИСЛЯМ“

За съжаление, в последните години сме свидетели на омаловажаване на ислямските учени и специалисти в областта на нашата религия. Виждаме, че много хора се изживяват като специалисти в тази толкова деликатна материя. Ако попиташ продавача в магазина за някой важен въпрос от религиозно естество, веднага ще ти отговори.

Ако попиташ аптекаря, местния учител, лекаря, всички те ще ти отговорят, без да се колебаят, при това доста убедително. Ако попиташ някой, който не е учил ислямски науки задълбочено, но се има за капацитет, той още по-категорично ще ти даде отговор.

Това е много интересно! Замисляли ли сте се, че когато някой от нас се разболее, винаги търси най-добрия специалист – лекар, за да отиде при него за консултация или лечение. Интересува се къде е завършил, какво е специализирал и т.н. Когато на някого му се развали колата, също търси най-добрия механик, за да отиде при него. Но защо, когато стане въпрос за исляма, не е така, въпреки че това е най-важното нещо за мюсюлманина както на този свят, така и на ахирета?

От тази религия зависи вечното ни положение в отвъдното, а също така и щастието в земния ни живот. Как така е позволено на всеки да дава заключения по религиозни въпроси, а по медицински примерно – не? Да сте чули например някоя медицинска сестра или санитар да извършват операции? Отговорът е: не! Те само помагат, подават игли, ножици и т.н. С другото се занимават специалистите в тази област – хирурзите, дори не всеки лекар!

Как тогава по отношение на исляма не е проблем всеки да е „хирург“?

Сериозно трябва да помислим по този въпрос. Защото, за да стане един човек муджтехид, т.е. за да извлича становища от ислямските източници, каквито са били Ебу Ханифе, Малик, Шафии и Ахмед, той трябва да достигне следното ниво:

1. Да знае Корана наизуст.

2. Да знае арабски език перфектно.

3. Да знае кои айети са мухкем (ясни) и кои са мутешабих (двусмислени).

4. Да знае кое е мутлак (абсолютно), мукаййед (ограничено), аам (общо), хаас (специално) и т.н.

5. Да познава сюннета на Мухаммед (с.а.с.) със сенедите с разказвачи – кой разказвач какъв е, какви качества е притежавал и т.н.

Едва след като е достигнал това ниво, може да си позволи да дава становища „на своя глава“.

Но на какво сме свидетели в наши дни? Хора, които не могат да съставят и едно изречение на арабски език, се мислят за муджтехиди. Дори и да са филолози, пак не става, докато не се изпълнят горните условия, а какво остава за другите! Хора, които съм сигурен, че не знаят и един хадис със сенеда (веригата от разказвачи), се изживяват като учени. Някои, имайки предвид учени от калибъра на Ебу Ханифе и Малик, казват: „Ние сме мъже и те са мъже, каква е разликата?!“. Това е най-смехотворното нещо, което някога съм чувал, но за жалост, положението е такова. А вие какво мислите?

Нека си спомним думите на Али (р.а.): „Нямало е случай, в който да съм спорил с учен и да не съм го побеждавал. И е нямало случай, в който да съм спорил с невеж и той да не ме е побеждавал“.

Всевишния Аллах казва:

„Кажи: „Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора“. (ез-Зумер, 39: 9)

„И щом дойде при тях известие за спокойствие или за страх, разгласяват го. А ако бяха го отнесли до Пратеника и удостоените с власт измежду им, щяха да го разберат онези от тях, които могат даго проумеят (онези, които могат да извличат постановления, т.е. учените). И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, щяхте да последвате сатаната, освен малцина.“(ен-Ниса, 4: 83)

Мухаммед Рамадан – Имам

Списание МЮСЮЛМАНИ

Снимка: www.integreater.de