ДВА СЪВЕТА ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА ИЗПИТАНИЕТО С ДЕЦАТА

Аллах подлага хората на изпитание по два начина. Единият е чрез търпение – дали ще сатърпеливи, когато ги застигнебеда, без да се възпротивяват наАллах, надявайки се, че ще бъдатвъзнаградени за това. Другият ечрез признателност – дали ще сапризнателни за благата, с коитоги е дарил. Разбира се, че и дватаизпита са трудни. Но може изпитанието чрез признателност да сеокаже по-трудното. Защото никакне е лесно човек постоянно да сиспомня, че това, което притежава,му е дадено от Аллах, и да Му благодари с думи и дела. Ако не бешетрудно да сме признателни, щешели Аллах да повели: „…Малцинаот Моите раби са признателни“(Себе, 34:13).

Децата са част от нашия изпитна Земята. И в повечето случаиние биваме изпитвани дали щесме благодарни на Аллах за тях.Да, когато раждането им миненормално, обръщаме се към Всемилостивия и му казваме веднъж:„Благодаря Ти, Аллах“, но послерядко си спомняме за Него. Алапризнателността, както и другите ибадети, изисква постоянство!Винаги, когато ги видим, трябвада се сещаме за Аллах, само тогаваможем да сме от истински признателните Нему. Ако невинаги, поневсеки ден.

В Корана Аллах ни напомня дане забравяме, че децата ни са изпитание за нас и ни предупреждавада внимаваме да не ни отвличат отспоменаването Му (ел-Енфал, 8:28; ел-Мунафикун, 63: 9). Основно два момента могат да ни отклонят от споменаването на Аллах, номоже и да са причина да не Го забравяме, ако успеем да ги съчетаемс две дуи от Пратеника.

Всеки родител е възхитен открасотата на детето си. Това е приятно чувство, което може да нинакара да прозрем великото творчество на Създателя ни, но можеи да ни заблуди. Затова, за да неизпадаме в заблуда, която може дани отведе в „тайно съдружаване“(ширк), веднага да се обърнем къмАллах и да се помолим искренно:„О, Аллах, както си разкрасил облика им, по същия начин разкраси и характера им“. Пратеника сее молил, като е казвал: „О, Аллах,както си разкрасил облика ми, посъщия начин разкраси и характера ми“. Но ние можем да сменимместоименията и да се молим занашите деца със същата дуа. Бибило прекрасно да ги научим и тесамите да се молят така, както се емолил нашият Пейгамбер.

Чувството на обич към децата еедно от най-силните и постоянничувства, които човек изпитва. Акосъчетаем тази обич с дуата на Пратеника за неговите внуци – Хасани Хюсеин, то винаги ще си спомняме за Аллах и до голяма степенще спечелим изпита с признателността. Дуата е следната: „О, Аллах, аз наистина ги обичам – обичай ги и ти“. Колко прекрасна дуа!Нека и ние се молим за нашитедеца по същия начин – „О, Аллах,аз наистина ги обичам – обичай гии ти“.

Молим Аллах да ни улесни визпитанието с децата ни, молимГо да разкраси нрава им и да ги обича.

САЛИХ ХАЛИЛ - ТЕОЛОГ

Списание МЮСЮЛМАНИ