Ислямът не забранява изкуството

Събитията, които се случиха в последните дни, накараха много от хората да мислят, че ислямската религия забранява изкуството, уменията и естетическото възпитание. Добре ще бъде да разгледаме този въпрос, като обясним накратко защо мюсюлманите са огорчени от тези събития и какво е средното становище на ислямската религия по въпроса.
Най-напред трябва да споменем, че като цяло ислямската религия насърчава доброто и забранява злото. От тази гледна точка всичко, което допринася за доброто на хората, е поощрено, а това, което им вреди – забранено.
В едно от преданията на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) се казва: „Аллах е красив и обича красивото.” (Муслим). А в друго се споменава: „О, хора, Аллах е добър и не приема, освен доброто...” (Дарими)
Преди ислямския период храмът Кябе бил изпълнен с много изображения и скулптури, върху които били изрисувани най-известните светци, кумири и божества на тогавашните арабски племена. С  идването си ислямът забранил на мюсюлманите да се покланят на идолите, а заедно с това и тяхното изобразяване. Тук откриваме  основната причина да се забранява изобразяването на живите същества като цяло, а именно - по-късно те могат да бъдат превърнати в идоли и божества.  По отношение на кумирите срещаме забрана и в християнската религия: „Не си прави кумири и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята.” (Библия, Изх. 20:4).
В предание от Айша (Аллах да е доволен от нея) се казва, че Пратеникът (с.а.с.) застанал да се кланя намаз и забелязал, че пред него виси перде, върху което са изобразени фигури на живи същества. Свалил го, а после го скроили и направили от него възглавници. (Муслим).
От  преданието ясно се вижда, че началната причина за забраната за изобразяването на живи същества е отклоняването на човека от съсредоточаването му в ибадета. Точно поради това в друго предание се казва: „...ако трябва да рисуваш, рисувай дърво, планина и други неодушевени предмети...” (Бухари)
Заедно с всичко, което споменахме по-горе, мюсюлманите приемат личностите на всички пратеници за непорочни и неприкосновени.Поради това всяко посегателство върху тях накърнява достойнството и  е пряка нападка срещу религията им.
„Изкуството“ в световноизвестната енциклопедия „Британика”се определя по следния начин:"Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други". Лев Толстой пък определя изкуството като „средство за комуникация между хората“. А всеизвестното сред всички нас „изкуство“ е това, чрез което хората представят уменията, знанията и културата си, и когато се говори за него се сещаме за красивото, доброто и милото..., и изпитваме лекота, милосърдие и обич.
Що се отнася до това, което вреди на хората и създава раздор между тях, то само по себе си не може да бъде наречено изкуство.

Автор: Джемал Хатип