За Бенджамин Ладраа – 4800 км  пеша до границата на Палестина и… по-натам

В края на август, 2017 година един млад пропалестински активист от Швеция направи първата си крачка по пешеходното изминаване на пътя от родината си към Палестина. Бенджамин Ладраа. 24-годишният младеж, който пое пеша на път от 4800 км в израз на неприемане на израелската окупация в Палестина и в знак на несъгласие с несправедливостите, на които е подложен палестинският народ десетилетия наред.

Вече изминаха почти две години след началото на обмислянето на тази идея от младия швед и точно 11 месеца след първата му физическа крачка по пътя от град Гьотеборг в Швеция към Палестина. В рамките  на изминалата почти една година Ладраа премина през редица държави, включително и през България. Посети десетки градове и се срещна със стотици хора, като през цялото време, в буквален и в преносен смисъл,  вървеше целеустремено – към териториите на Палестина и към популяризирането на палестинската кауза и разпространението солидарността с палестинския народ.

Какво се случи с 24-годишния шведски активист Бенджамин Ладраа? До къде стигна и какво постигна? Как завърши 4800-километровата пропалестинската кауза на младия мъж? И може ли въобще каузата „Справедливост“ да има край, преди справедливостта да бъде постигната?!

В началото на юли тази година Бенджамин Ладраа беше на „финалната права“ до крайната си цел Палестина. В последните дни  преди стигането си до границата активистът споделяше в социалните медии опасенията си, че няма да бъде допуснат от израелските власти да стигне до крайната дестинация. И това действително се случи. На 6 юли тази година, след 11 месеца и хиляди извървени пеша километри към Палестина, Бенджамин Ладраа получи официален отказ от страна на Израел да влезе на територията на Палестина. Преди издаването на официалната писмена заповед шведският активист е бил задържан и  подложен на 6-часов разпит.

„Дадоха ми само две причини за забраната да вляза. Едната беше, че мислеха, че по време на разпита лъжа, aдругата – че ще отида в Наби Салех и ще направя демонстрация там (което само предполагаха). На този ден се навършват 11 месеца, в които ходя пеша и говоря за потъпкването на човешките права в окупираните територии. Сега се запитайте защо израелската държава се страхува от един швед толкова много, че не му разреши да влезе в държавата, която е окупирала. Това е силата на активизма.“ - с тези думи на 6 юли Бенджамин Ладраа се обърна  към всички свои последователи в официалната си страница във Facebook

На 18 юли Бенджамин Ладраа се прибра обратно в Швеция. На летището той беше посрещнат от приятели палестинци и от свои привърженици.

Оттук насетне активистът явно ще продължи своята кауза, макар и под друга форма. „Сега съм вече вкъщи и ще започна да правя колкото се може повече лекции и лекционни обиколки.“ – написа Ладраа в последното си обръщение в социалните мрежи.

Завърши ли успешно 11-месечният проект на пропалестинския активист Бенджамин Ладраа? Някои вероятно биха казали: „Не.“, може би защото смятат, че крайната цел, която си е поставил – да влезе на територията на Палестина, не е постигната (въпреки че причината е в независещи от него обстоятелства). Но пък всички знаем, че всъщност „Важна е не целта, а пътят, извървян до нея“. Въпреки че не бе допуснат да влезе в Палестина, Бенджамин Ладраа извървя хилядите километри и  действително успя да внесе яснота около палестинския въпрос, както и да привлече вниманието на хората към случващото се в окупираните земи. Или както самият той каза:

„Пътуването, което предприех, надхвърли всички очаквания, които имах, когато прекрачих прага на дома си преди една година. И днес съм убеден повече от всякога, че активизмът е ключът към по-добро бъдеще. Никой не знае колко далече може да стигне въздействието му и колко важна роля може да изиграе той за промяната на света. Вярвам, че чрез прескачането на собствените си бариери, чрез преодоляването на страховете ни и изразяването на нашите принципи и хуманността в действие бихме могли да окажем въздействие. С това пътуване аз избрах действието вместо отчаянието в лицето на несправедливостта. В края на всичко това знам, че мога да направя само един избор. Много са лошите хора, които водят света в погрешната посока. Единственият избор, който е пред мен, е да бъда един от добрите хора, които се опитват да водят света в правилната посока. Ще се опитвам да правя този избор всеки ден и ще продължавам не само да говоря за това, което мисля, че трябва да се случи, но и да се опитвам да го постигна.“

        Ето защо „пътят“ на Бенджамин Ладраа не свършва с изминаването на онези 4800 км до границата с Палестина. Той продължава отвъд нея… Защото „Пътят“ на Ладраа не е просто път. Той носи далеч по-дълбоко измерение от физическото измерение. „Пътят“ в подкрепа на палестинската кауза, който е избрал един млад мъж от Швеция, е този, който може да поеме и всеки един от нас. И той не свършва. Винаги ще продължава и по-натам. Поне докато не бъде прекратена израелската окупация на палестински територии, а израело-палестинският конфликт – решен веднъж завинаги. Защото… каузата „Справедливост“ не може да има край, преди справедливостта да бъде постигната.

Автор: Л. Чаушева

         Снимки: www.facebook.com/WalktoPalestine