Ислямската цивилизация се базира на Хеляла

Ислямът е религия, която не е само съвкупност от определени ибадети. Ислямът представлява определен начин на живот. С вярата, ибадетите и нравите, които предвижда ислямът, се определя нашият начин на живот като мюсюлмани и това определя мястото ни в обществото, в което живеем. Заедно с това начинът ни на живот обхваща не само земния, но е подготовка и за отвъдния живот. Защото човек каквото посее на този свят – това ще жъне на ахирета.

Основно всяка постъпка на мюсюлманина може да се определи като хелял или харам от гледна точка на исляма. На тази база е изградена и усъвършенствана през вековете ислямската цивилизация, която ще съществува до съдния ден. Днес, в XXI век, сме свидетели на утвърдената в световен мащаб ислямска цивилизация, която се базира на Свещения Коран и сюннета на Пратеника Мухаммед (с.а.с.).

Въз основа на Корана Мухаммед (с.а.с.) е изградил един начин на живот, който обхваща всички сфери на човешкото битие. Той е приложил Корана и затова, когато съпругата му Айше (р.анха) била запитана за ахляка (нравствеността) му, отговорът й бил, че Коранът е неговият ахляк. Т.е. всичко, което е правил, е позволено, или хелял, и всичко, което е отбягвал, е харам, забранено. За да постигне пълно щастие както в земния, така и в отвъдния живот, всеки мюсюлманин трябва да се придържа към начина на живот, посочен в Корана и сюннета на Мухаммед (с.а.с.).

Хелял означава позволено, разрешено и важи за всички сфери на живота на мюсюлманина. Както социалният, така и личният живот трябва да се основават на хеляла, за да има физическо и духовно спокойствие и щастие в живота на мюсюлманина. От понятието хелял зависи целият ни живот – земен и отвъден. Защото ползата от спазването на хелял в земния живот ще ни достави спокойствие и щастие, за което ще бъдем наградени с влизане в рая в отвъдния свят.

Всеки мюсюлманин носи определена отговорност за начина на живот на семейството и близките си и трябва да напътства хората с личен пример. Т.е. да живее в рамките на хеляла, да усъвършенства своя нрав чрез вяра и ибадет, да бъде пример в обноските си. Защото обноските са с по-голямо влияние в обществото от думите. Факт е, че децата гледат какво правят родителите и близките им и не слушат толкова какво им говорят. Затова мюсюлманинът трябва да живее в границите на хеляла от всяка гледна точка, а не само по отношение отбягването на свинско или алкохол. Препитанието трябва да бъде спечелено с хелял средства. Всяка постъпка трябва да бъде в синхрон с ислямската религия, което ще я направи хелял. Думите и делата не бива да се разминават.

Отглеждането на децата с хелял има принос към родителите не само в земния живот, но и след тяхната смърт, защото те ще се молят за тях. Както е известно, със смъртта се затваря амел дефтерът, приключва всичко с изключение на три неща, като едно от тези три неща са именно добрите деца (салих евляд). Ако те правят добрини, тези добрини ще се приписват и на родителите, които са ги възпитали. Защото те също имат принос за постъпките на децата си. Затова целта на родителите не трябва да бъде само да отгледат деца, които да придобият добра професия за реализирането си в земния живот, но и да ги възпитат като добри мюсюлмани, които да са пример в обществото.

В нашето съвремие сме под огромно влияние на модерния начин на живот, който се отразява негативно на отношението ни към родителите и роднините ни. Аз-ът или личният интерес са над всичко. Това ни отчуждава от околните. А отчуждаването не е присъщо на нашата цивилизация. В ислямската цивилизация важи принципът „Не е от нас този, който си ляга сит, когато съседът му е гладен“. Или „Не е истински вярващ този, който не желае за ближния си това, което желае за себе си“. Нека тогава се запитаме: Доколко ислямските норми присъстват в семейния ни живот? Доколко се придържаме и практикуваме ислямските традиции и начин на живот? Доколко живеем в границите на хеляла?

Д-р Ахмед Лютов – експерт отдел „Вътрешен одит“

Публикация от списание „Мюсюлмани“ брой 05, 2018