Религията, обществото и човешкото достойнство

Човекът е превъзходното творение на Аллах. Заедно с достойнството и превъзходството, които са им дадени от Аллах, хората са задължени да се подчиняват на заповедите Му, защото това е пътят на тяхното щастие и това е начинът да изпълнят своята мисия на този свят. Едно от задълженията на хората е да запазят и да продължат съществуването си, а това е възможно само и единствено чрез поколенията, които наследяват родителите си и продължават човешкия род. Всъщност това е инстинкт, който е заложен във всеки жив организъм, и ако погледнем към заобикалящата ни среда, ще видим, че всяко същество се стреми да се самосъхрани.

В последно време обаче ние сме свидетели на пренебрегването на този инстинкт у хората и занемаряването на някои ценности, които се градят върху него. В нашето съвремие се говори за демографски срив, търсят се начини за насърчаване на раждаемостта, полагат се грижи за отглеждането на децата и пр. В настоящия, прекалено материализиран свят обаче се пренебрегват много важни фактори като морал, чест, достойнство, отговорност. Даже когато се разглеждат тези фактори – тъй като имат голямо влияние върху обществото, в което всеки от нас живее – те биват интерпретирани през призмата на материализма. Това води до търсене на субект, върху когото да се прехвърли вината за сполетялата ни беда, и се отбягва истината, че всеки човек трябва да осъзнае своята мисия като човек и да поеме отговорността си пред Аллах. Необходимо е да се разбере, че всеки индивид е длъжен да се вземе в ръце и да направи всичко възможно за подобряване на живота си – в материален и морален аспект, и да не се превръща в постоянен обвинител на другиго.

В тази насока не можем да не споменем и още една реалност, а именно пренебрежението към ролята на религията в обществото. В повечето случаи човешкият морал се разглежда отделно от религията, като тя се приема за нещо абстрактно, нереалистично и маргинално. Това е основната причина моралът на хората да изпадне в положението, в което се намира в момента. Религията определя кое е правилно и кое е неправилно, кое е лошо и кое е добро и когато се пренебрегне този факт, моралът на обществото се формира от атеистичните разбирания на една малка част от хора, които се ръководят само и единствено от материалистичните си възгледи, които възгледи са нереалистични както в исторически план, така и в нашето съвремие.

В този ред на мисли, безспорно е, че религията поставя критерий за отношенията между мъжете и жените. Когато се спазват тези принципи, потребността от полово задоволяване на хората бива осигурена по нормален и приемлив за човешкото естество начин. Когато обаче отношенията между двата пола не се реализират по приемлив и позволен от религията начин, то те се осъществяват без каквито и да било ограничения и принципи. Това води до прелюбодеяние, тоест до потъпкване на човешкото достойнство и респективно до потъпкване достойнството на жената, за чиито права се говори толкова много.

Няма религия, която да позволява прелюбодеянието, защото то е несъвместимо с човешката природа. Ислямът забранява не само самото прелюбодеяние, но и всички действия, които подтикват човека към извършване на такъв грях.

Като пример за забрана на прелюбодеянието и защита на човешкото достойнство е достатъчно да споменем случая, в който младеж дошъл при Мухаммед (алейхи-с-селям) и поискал да му бъде позволено да извършва прелюбодеяние, тъй като не бил в състояние да се ожени. Отговорът на Мухаммед (с.а.с.) бил:

– Съгласен ли си някой да прелюбодейства с майка ти?

Тъй като младежът отговорил отрицателно, Мухаммед (с.а.с.) го запитал:

– Съгласен ли си някой да прелюбодейства със сестра ти или с дъщеря ти?

Когато отговорът отново бил отрицателен, Мухаммед (с.а.с.) му казал:

– Не забравяй, че жената, с която искаш да прелюбодействаш, е майка или съпруга, или сестра, или дъщеря на някого.

Без съмнение, прелюбодеянието уронва престижа не само на отделната личност, но и на цялото общество. Ето защо срещу този порок трябва да застане всеки, който уважава себе си, държи на достойнството си и е заинтересован за бъдещето на децата си.

Д-р Мустафа Хаджи – Главен мюфтия

Публикация от списание „Мюсюлмани“ брой 05, 2018