Отражението на човешкото безверие върху природата

„Развалата се появи по сушата и морето поради онова, което са извършили ръцете на хората, за да ги стори да вкусят (наказанието за) част от онова, което са направили, та дано се покаят.“
(Тефсир на 41 айет на сура Ер-Рум)

Сура ер-Рум е една от сурите на Свещения Коран, низпослана в Мекка, след сура ел-Иншикак, в която, както в останалите меккански сури, се разглеждат теми, свързани с вярата в Аллах, в отвъдния живот и в пратеничеството. От гледна точка на вярата в Аллах е представено и отношението на човека към природата – като съвкупност от създания на Аллах, подчинени на поставените от Него закони. В 41-ви айет на сура ер-Рум Господаря на световете насочва човека към размисъл върху природните бедствия като резултат от човешките дела, произтичащи от грешни убеждения и пагубни страсти. Айетът призовава човека да търси причината за природните катастрофи в собствените си постъпки и да извлича урок, осъзнавайки същността на земния живот, в което всички земни блага са дадени на човека за изпитание, поради което е длъжен да ги пази и се съобразява със законите, поставени от Създателя за тяхното съществуване. Думата „фесад“, превеждаща се като „развала“ и „поквара“, според авторитетния арабски езиковед Рагъб ел-Исфахани изразява нарушаване на равновесното състояние на определено нещо, в по-голяма или по-малка степен. Както в случая, спомената с определителен член, думата „фесад“ включва всякакъв вид развала и аномалии, свързани както с физическото и психическото здраве на човека, така и с цялостното състояние на заобикалящия го свят.

В айета тоталната развала е представена като резултат от греховете, които човек извършва, погазвайки забраните на Създателя или не изпълнявайки повелите Му. Съответно се разбира, че благоденствието и упадъкът на духовния и материалния свят са функции на човешките дела.

Във връзка със значението на айета известният тълкувател на Свещения Коран имам Муджахид е казал: „Когато дойде на власт несправедлив управник и започне да сее гнет и поквара, Аллах спира дъжда, докато не загине добитъкът и се погуби реколтата“. Също известният близък сподвижник на Пратеника – Енес (р.а.), във връзка с въздействието на човешките грехове върху околния природен свят е казал: „Наистина гущерът умира от глад в дупката си поради човешките грехове“. В този смисъл друг известен сподвижник на Пратеника, Ебу Хурейра, когато чул един човек да казва: „Угнетителят не вреди освен на себе си“, казал: „Напротив, кълна се в Аллах, че дори и африканската хубара (вид птица, известна с това, че най-дълго може да лети в търсене на вода и препитание) умира от глад в гнездото си поради гнета на угнетителя“.

По отношение на безверието човек е длъжен да осъзнае, че вършейки грехове в резултат на грешните си убеждения, унищожава както себе си, така и околния свят, който му е даден, за да служи на Аллах, и представлява източник за размисъл, чрез който постоянно може да възобновява и храни вярата си, както ясно се разбира от айетите на Свещения Коран, гласящи: „Нима не гледат как са създадени камилите, как е издигнато небето, как са поставени планините и как е разпростряна земята!“ (сура ел-Гашийе, 17–20).

Д-р Сефер Хасанов – преподавател във ВИИ
Публикация от списание „Мюсюлмани“ брой 04, 2018 година