Един от лауреатите на наградата „Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди“:

МЕХМЕД ХОДЖА – ЖИВОТ ОТДАДЕН НА ИСЛЯМА...

„Баща ми беше беден човек, тогава беше смътно време, беднотия беше голяма. По балкана ходи, ще отсече там нещо, дърва ще подкара по селата да продаде, за да преживяваме. Тука се използваха много дивите круши и други плодове – за ошаф, за продаване по селата. Така преживявахме… И ако докара от балкана борина и някакви други материали… И така моя баща ни гледаше, но едвам-едвам. Аз и училището съм го изкарал едвам. Баща ми не можеше да ми купи моливи и тетрадки, така изнемогваше...“

Това разказва един от хората, които въпреки всички трудности, с които се сблъскали по време на пътя, се превърнали в едни от най-добрите пазители на науката и книжнината в онези „трудни времена“.

Той е Мехмед Хамид Ходжа ефенди или познат още като ходжата Кунив. Роден е на 13 декември 1925 година в село Рибново, Неврокопско.  Семейството му е много бедно, той завършва началното си образование в селското училище, което по това време е функционирало в джамията. На 15 годишна възраст работел заедно с баща си, който бил секач в гората. Събирал шишарки, преварявал ги и продавал маслото, което се получавало от тях, така изкарвал прехраната си.  

Но науката била в неговата душа. Още от малък започнал да се занимава с ислямските науки. Ходил при редица ходжи от селото, от които научил илмихал (основни религиозни знания). Много искал да замине за някъде и да остане по-дълго при някой учен, но това така или иначе не му се отдавало поради беднотията в семейството му. Въпреки това  не се отказал. Когато намирал възможност, той ставал и преминавал десетки километри, за да отиде при някой от учените на неговото време (Белишкия ефенди, Халим ефенди, Матаня и др.). Прекарвал с тях по няколко дни, а понякога само по няколко часа и се връщал обратно на село.

„Понякога само за едно меселе съм ходил да питам, след което съм се връщал. Не бива да говорим за исляма, ако не знаем.“ казва той. Така, въпреки че самият той се смята за самоук, Мехмед ходжа е взел сериозна основна подготовка от редица учени по негово време.

През 40-те години на ХХ в. властите започнали да го тормозят поради това, че се занимал с ислямски науки. Въпреки всичко, което преживял, като мнозина негови съвременици, той не спрял да се образова и да защитава науката, в която вярвал.

Винаги, когато чуел, че в определено село властите ще събарят джамия, ставал през нощта и отивал в това село. Вземал книгите, които били в джамията и ги натоварвал на коня... Така успял да спаси десетки ръкописи и старотурски печатни книги, които после раздавал на учениците си да четат от тях.

Научил се да чете и разбира османски и турски език, което му помогнало да се развие в ислямските науки. По време на комунизма, преди демокрацията той бил най-авторитетният учен в цялата околия. Превеждал религиозни текстове и пишел саморъчно илмихали от първа необходимост и ги раздавал на учениците си.

Мехмед ходжа ефенди никога не е бил официално действащ имам или ходжа, но през целия си живот помагал на хората, които изпълнявали тази дейност и винаги бил до тях.

В най-лошите и страшни времена успял да възпита и подготви редица ходжи, които след падането на режима поемат неговото дело и стават имами по селата в района. Сред неговите възпитаници има мюфтии, млади образовани религиозни кадри.  

За бъдещето Мехмед ходжа има надежда. „Да се надяваме, че бъдещето ще се надгражда с учение и добри помисли в полза на исляма и човечеството.“ – казва той.

Към видeото: https://www.youtube.com/watch?v=IOwMM-c-tUI&t=1s