ИМЕТО Е И ДРЕХАТА, И АКЪЛЪТ

Халил Ходжов Началник-отдел „Иршад“

Името е като адрес, назовава точния човек, родителя и рода. То е най-краткото описание на индивида. В повечето случаи то е показател за верска и етническа принадлежност и когато се каже Иван, вероятността човекът да е източноправославен е голяма, а Майкъл, Мишел и Михаил са пример за това как произношението на името може да бъде точен индикатор за произхода му.

Връзката на човека с името му е много силна. Името е свято, то е дадено от родителите, които са най-скъпите хора. Името се гради и се отстоява, то е част от притежателя, подобно на частите на тялото, затова историята помни хора, които са жертвали живота си заради него, за да го запазят неопетнено, чисто. Подвизаването на човек под чуждо име е повече от злоупотреба, то е показател за низост и липса на достойнство да се застане със своя лик пред другите. Понякога хората, когато са преследвани или угнетявани от други, се представят под чужди имена, за да прикрият произхода или принадлежността си.

Пратеника (с.а.с.) съветва мюсюлманите да избират хубави, звучни имена на децата си, стимулиращи доброто и добродетелността у тях. Казвайки: „Най-обичани от имената ви пред Аллах са Абдуллах и Абдуррахман“, Мухаммед (с.а.с.) дава насока на вярващите да подсилят връзката си с Твореца, като назовават децата си „Негови раби“. Подобни са имената като Салих – праведен, Сабри – търпелив, Мустафа – избран, Мухсин – добротворец, Зекийе – чиста, Емине – доверена, и т.н. Тези и подобни на тях са от превъзходните мюсюлмански имена.

Традицията да се предават имената по наследство е широко разпространена при последователите на различните вероизповедания и в много краища по света. Това е така, защото хората чрез името показват кои са, към какво принадлежат (род, потекло, фамилия, религия и др.). Въпреки че това не е религиозно изискване, то е добра практика, която е знак на уважение и почит към родителите и роднините.