Ужасът на рохингите в бежанските лагери в Бангладеш през погледа на лекари доброволци от Канада

Д-р Физза Рафик, д-р Фаузия Алви и д-р Самина Баджуа от канадския град Калгари преди няколко седмици взимат решението да заминат като доброволци за бежанските лагери в Бангладеш, в които към момента убежище намират стотици хиляди мюсюлмани рохинги, избягали от насилието на мианмарските власти срещу тях.

Трите мюсюлманки, които до една са майки, освободили пациентските си графици в Калгари, където практикуват, и се насочили към Азия, предава CTV News.

Трите лекарки доброволки/ Снимка: CTV News

„Никога през живота си не бях виждала ситуация като тази“, споделя д-р Баджуа.

Пристигайки в бежанските лагери в Бангладеш лекарките доброволки се изправили срещу опашки от стотици хора в нужда от лекарска помощ. Сред тях били рохинги с животозастрашаващи заболявания, други със скорошни ампутации, извършени без медицинска намеса, и като трите цяло попаднали в ситуация със силно ограничена възможност за справяне със здравословните проблеми на бежанците.

Изключително тежък е въпросът с бременните жени в бежанските лагери в Бангладеш, споделят лекарките: „Близо 99.99% от тях са кърмачки. Но нямат никаква кърма. Виждах как децата са обречени да умрат от глад. Нямаше и адаптирано мляко.“ – разказва д-р Алви. Споделя още как жени раждали сами в палатките, докато на други родилки се налагало да се изкачват и спускат по планински терени с новородените си.

Тя споделя за случай с бременна жена, която вече била на термин за раждане и се нуждаела от много спешно прилагане на цезарово сечение. Но нямала задължителната в този случай регистрационна пациентска карта, с която да й бъде оказана лекарска помощ в местна болница, предава още CTV News.

„Това бебе ще умре. Тази жена ще умре!“ – коментира безизходната ситуация канадската лекарка. – „Стоя там и не мога да направя нищо. Жената разказа, че няма никого със себе си: „В селото ми заклаха всички мъже и ги оставиха там, а ние дойдохме сами. В продължение на 14 дни, докато прекосявахме джунглата, ядяхме бананови листа, за да оцелеем.“ – били думите на младата жена от малцинството на рохингите.

 „Всеки един човек, всеки един пациент, когото видех, ми разказваше за ужаса, бруталността, изнасилванията, палежите и това, че никой не прави нищо, за да спре случващото се.“ – споделя д-р Фаузия Алви пред Huffington Post. - „Всички мълчат за този геноцид“…

Трите мюсюлманки доброволки се завърнали в Калгари на 2 ноември 2017 година.

Лекарките споделят, че онова, на което са станали свидетели в Бангладеш, няма да напусне съзнанието им. И е причина за много безсънни нощи.  Условията на работа с рохингите в бежанските лагери в Бангладеш е допринесло изключително за сплотяването помежду им и превръщането им в истински екип.

Завръщането им в Канада обаче не е  свързано с прекратяване на ангажираността им към проблема. Виждайки с очите си ужаса, с който се сблъскат бежанците в лагерите на Бангладеш, д-р Физза Рафик, д-р Фаузия Алви и д-р Самина Баджуа продължават да полагат всички усилия, за да ги подпомогнат и облекчат в случващото се.

Автор: Л. Чаушева

Снимки: ICNA Relief Canada