Чистосърдечност и правдивост в ибадетите и делата

Ибадетите ни са показателни за честно и чистосърдечно изпълнен дълг на мюсюлманина пред Аллах.
Те са целта на нашето сътворение. Дали те ще се приемат от страна на Аллах, зависи единствено от това да бъдат изпълнени според правилата и единствено по волята на Аллах. В тази връзка Аллахю Теаля повелява: „И ви предупредих за огъня пламтящ, ще гори в него само най-злосторният, който отрича и се отвръща и ще бъде предпазен от него най-богобоязливият, който раздава своето богатство, за да се пречисти, на никого не прави благодеяние, за да бъде възнаграден, а само в стремеж към лика на своя Аллах. И непременно ще е доволен“ /ел-Дейл, 14—21/
Ако не проявим чистосърдечност и правдивост при ибадетите ни и ако те се изпълняват само като се имат предвид някои жизнени изгоди, то тях Аллах не ги цени. Впрочем, нашият Пейгамбер /с.а.с./ като поставя ударението върху това обстоятелство, повелява следното: „Несъмнено Аллах не приема онези дела, ко ито се вършат извън Неговите повели“.
Пейгамберите, които са били пример за последователите си и са останали такива за бъдещото човечество, са вършили всичките си дела чистосърдечно и правдиво като никога не са очаква ли изгода. В това отношение всеобщото верую на пейгамберите, намерили място в някои аети на Свещения Коран е заявено по следния начин: „Срещу това не очаквам от вас никаква отплата. Единстевен Аллах е Този, Който ще ме възнагради“.
Намерението е прекрасно чувство, което претворява в ибадет думите и делата на човека. А онези ибадети, които се извършват без чистосърдечност, не допринасят никаква полза на човека. Ето защо ислямът придава голямо значение на намерението.
Впрочем,люби мият ни Пейгамбер повелява: „Делата зависят от намеренията“. /Муслим/
В Коран-и керим на няколко места се използва израза „горко на тези, за които става въпрос. Отнася се по-скоро до ибадета намаз, който се изпълнява показно и не може да се нарече чистосърдечен. Впрочем, Аллах Теаля в сура Маун действително повелява: “Горко на отслужващите намаза, които своя ибадет съзнателно пренебрегват, които лицемерят”. В тези айети от Коран-и керим ние виждаме тежко осъдителните изрази на нашия
Създател.
Противоположното на чистосърдечността е показността. А тя е духовно заболяване, което опропастява ибадетите на човека. Там, където е налице показност, не може да има благодат. А от подобни дела никой няма полза.
Аллах обича онези Свои раби, които са искрени и естествени. Щастливи са онези вярващи, които Му служат чистосърдечно и искрено, и остават далеч от показността. Затова трябва да бъдем прями и избягваме заобиколните пътища.
И не само в определени моменти, но винаги трябва да търсим утеха пред Неговите двери,Неговата подкрепа.