Джамията е като втори дом

         В света съществуват три основни религии: ислям, християнство и юдаизъм. За всяка една от тях има определен храм, в който вярващите отиват и се молят. За християните това е църквата, за евреите – синагогата и за мюсюлманите - джамията.

         Джамията е мястото, в което мюсюлманите изпълняват петкратната си молитва, правят дуа на Аллах и молят за опрощение (теубе). В България във всеки един град има джамии. В някои е една, а в други са повече. Всички джамии са различни и имат различна архитектура.

Но какво всъщност е джамията за нас мюсюлманите? Джамията е като втори дом. Тук, отдалечавайки се от проблемите си, ние намираме спокойствието и мира.

Още през древността били строени джамии. Те не били от скъп материал, нито били проектирани от хора, които са завършили архитектура. Въпреки това те били достатъчни за вярващите, тъй като тогава по-важно било след като изпълниш молитвата си да се срещнеш с хората, да размениш няколко думи, да попиташ другия как е и дали има нужда от нещо. Независимо от положението, в което се намирал човек, на първо място било уважението.

          Ето, че вече сме 2017 година. Свят с развити технологии, високи сгради и така нареченото „модерно мислене”. Свят, в който всички предпочитат първо да угодят на своето его. Джамиите са със съвършена архитектура, има специални места за взимане на абдест, големи градини със засадени цветя и пейки, с една дума – прекрасни джамии.

Но къде са мюсюлманите? За жалост мюсюлманското общество е разделено на части. Днес не е важен въпросът „От какво имаш нужда?”, а въпросът „Ти кой си и какво ще получа аз, ако ти помогна?”.

         Предполагам, че на който и да зададем въпроса „Как си представяш джамията в своя живот?”, всеки би написал или нарисувал една прекрасна външно и вътрешно джамия. Всъщност няма нищо лошо в това, но аз смятам, че джамията в моя живот трябва да изглежда така: Искам голяма и просторна джамия, за да може тя да побира всички събрали се вярващи през петъчната молитва и да няма никой, който да се кланя отвън, искам храм с красива архитектура, за да може туристите, които влизат в нея, разглеждайки я да поискат да опознаят исляма и да видят истинската идентичност на мюсюлманите и да се поинтересуват какво всъщност означава думата „джихад“. Искам джамията в моя живот да има голяма градина, за да може след молитва всички вярващи да се събират и да питат един друг как са.

Това, което си представям аз, е джамия, в която да прекарвам целия месец Рамазан. Също така бих предпочела да е близо до дома ми и пет пъти на ден да имам възможността да слушам езана, който всеки път ме кара да настръхвам. За такава джамия мечтая аз.

          В заключение искам да приканя всеки един от нас да направи равносметка за себе си първо като човек, а след това като личност. Да не забравяме, че една джамия е джамия, когато тя е пълна от нас мюсюлманите, когато сме единни и сме заедно. Нека предположим, че джамията в живота на всеки един от нас е в сърцата ни и ключът за нея е в нас. Нека я отключим за нови посетители. 

Есе на Мерием Ибрахимова класирало се на първо място - втора възрастова група (от 14 до 18 г.)

Рисунка на Фатма Юксел Мюсюн класирала се на първо място - втора възрастова група (от 14 до 18 г.)