Пътниците за Поклонението Умре

С какво живее човек? Попитал Толстой. Преди него други и много други след него са задали същия въпрос. Какво му е нужно на човека за да живее на този свят? А за един щастлив живот? Казват че щастливите хора се познават по очите. Днес ще ви разкажа за едно щастливо семейство. Щастливо, почтително, изпълнено с обич. Някои може би ще си кажат: „точно като по книгите ли?” Да, когато разказвах за техния живот такава картина ми се разкри пред очите.

 Те са семейство Айше Хатип и Мустафа Хатип от гр. Харманли. От 17 години са женени. Изминалите години накратко ги резюмират: „Имаме щастлив брак”.

Мустафа в село Шишманово от 15 години изпълнява длъжността имамин. Населението в това село наброява приблизително 1000 души и изкарва прехраната си със отглеждането на тютюн. Деветдесет на сто от населението на селото са мюсюлмани.

„Добре ни е селото, работливи са хората ни. Кланяме си намаза, нямаме си на главата чорбаджия. Вършим си работата сами. С малко или много каквото даде Великият Творец. Имаме си нова джамия много красива, голяма. Направена е с подкрепата на Главно Мюфтийство, джемаатът ни е много добър” казва имамът на селото.

„ Цялото си препитание изкарваме чрез тютюна. Някои от мъжете работят на строежите а жените по принцип са си в къщи на полето отглеждат тютюн. Картофите си, лука си всичко си отглеждаме сами. Отглеждаме животни. Отглеждаме крави, сами си приготвяме киселото мляко. И вие  знаете селското кисело мляко е хубаво…..” ни разказва Айше ханъм.

Имамът на Шишманово разказва за децата: „Имаме летни Коран Курсове. Децата ни са добри. Много въодушевени деца. Миналото лято децата на селото ни на състезанията по религиозни знания станаха регионални първенци.”  

Причината ни за да се срещнем с това щастливо семейство е да споделим тяхното щастие. Пътят за поклонението умре ги очаква. На въпроса ми: „бихте ли споделили вашите чувства и вълнения?”. Мустафа обръщайки се към съпругата си:

-Ти кажи, казва той.

Айше ханъм:

- Вълнението ни не е като за описване. Много сме развълнувани. Аз от дълги години искам да отида, Аллах ми отреди. Било е отредено за тая година. Иншаллах Аллах да отреди на всички желаещи да отидат там да направят таваф на Каба да посетят Пророка ни (с.а.с).”

Мустафа поема думата:

- „Причината за да отидем на умре е жена ми. Аз и направих изненада. Всичко се разви мигновено. Дано Аллах да отреди на всеки. Когато отидем при Пророка ни (с.а.с) ще се молим за всички. За нас и децата си. Аллах да ни даде благодат, здраве дълголетие и добър живот.” 

Все „добри”, „красиви” думи които показват задоволство чувам от двамата. По време на разговора често чувам: „ Децата ни са добри, препитанието ни на село е добро, селският живот е добър, тих спокоен, ниви поля градини, хубава прекрасна планина, цветя птици чист въздух, ние сме доволни” казват и двамата.

Те сега са на посещение на Свещените места, там се молят за всички ни. Народът от село Шишманово както всеки път се занимават със своите работи. Животът както  си беше продължава да си тече спокойно.

Човек наистина с какво живее? Какво му е нужно за един спокоен живот? Хората от село Шишманово са щастливи и с малки неща, чист въздух, хелал препитание и все малки неща.  Възгледите как променят представата за света нали? Тези малки неща за някои от нас са маловажни а как за други се превръщат в голяма причина за значението на живота им. По принцип всички те са благодат. „И прогласи вашият Създател: „ ако сте признателни ще ви надбавя…. ”има още нещо което тази история ни припомня. Признателността към благодатта също е благодат…..

*Сура Ибрахим, 14/7

Юзлем Тефикова