Кои са пътищата за закаляване на волята

Каквато функция има рулът в кораба, такава е и функцията на волята при човека. Чрез волята си човекът изпраща постоянно съобщения към мозъка. Мозъкът очаква ясни послания. Нерешителността отслабва човека душевно.

Ако един командир използва към войниците си изрази като „Ако направите така,  вероятно ще е добре”, „Мисля, че би трябвало да направите така.”, те никога не биха направили онова, което командирът очаква те да сторят.

Преуспелият командир дава с ясни заповеди и директиви. Някой, който взима решения от рода на „Ако днес прочета тази книга вероятно ще е добре.”, „Мисля, че трябва да уча”, не ще постигне целта си. Ако обаче си каже „Непременно трябва да чета, уча.”,  успехът му е сигурен.

Човешките действия се пораждат от наклонностите на човека. А наклонностите му се захранват от ума му, сетивните органи. Човекът е възможно да извършва добри дела, само ако заедно с кормилото на волята си насочи всички усилия към добрите неща. Например, ученик, който има труден изпит на следващия ден, си казва „Непременно трябва да успея." Така той се наглася към успеха. Тази нагласа го подтиква да се труди. Дори и да види приятелите си да играят навън, докато той учи, волята му го подтиква да продължи да учи, кара го най-малко да отложи играта за след изпита.

            Човек, който си казва „Сутринта трябва да се събудя в 5 часа.”, дори и да не си е навил будилника, се събужда по това време. А онзи, който е настроил алармата си  да му звъни в 5 часа сутринта, но не е настроил волята си към това, няма да чуе звънящия часовник.

    Ако един младеж има силното желание да се ожени, но слуша доводите на ума си от рода на „Виж, все още учиш. Няма да можеш да прехраниш семейството си.”, то той отлага женитбата си. Ако е вярващ, за да опази нефиса си, би държал оруч. Би избягвал неприлични мисли. Ако на такъв младеж му липсва религиозното възпитание, силното му желание за женитба би го подтикнала към за непозволени деяния. 

             Навиците пък са тези, които след време пускат корени в дълбините на сърцето. Така че човек дори и да иска, използва волята си извън своите желания. Науката гледа към разума, волята към действията. Някой, който има само теоретично познание в определена сфера, в практическата област може да извърши много грешки. Например, почти всеки пушач знае, че цигарите са вредни. Но отказът от тютюнопушенето не може да се случи само със знания. Само тези, които показват силна воля, ще пожънат успех в отказването на цигарите.

Коран-и Керим казва, че само науката не е достатъчна и това става ясно в следния ает:

„И прочети им вестта за онзи, на когото дарихме Нашите знамения, а той се изплъзна от тях. И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от заблудените. А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях. Ала той се привърза към земята и последва страстта си, и е като кучето нахвърлиш ли му се, задъхва се, изплезило език, и оставиш ли го, задъхва се пак. Това е примерът за хората, които взимат за лъжа Нашите знамения.” (Сура „Араф”, 175-176)

Аетът ни разказва за лошият учен, който действа с противоположната наука. Изпадането в такива в заблуди не е от незнание, а от липса на възпитание на волята.

 Ислямът не остава хората безпризорно, той ги напътства. Казва „Това е харам, стой далеч! Това е хелял възползвай се!”. Когато погледнем от тази гледна точка може да се каже, че същността на възпитанието на волята е религиозността. Човек, който е привързан силно към религията си, ще използва волята си според принципите на религията си, ще отбягва харама, ще се възползва от хеляла. А този, на който му липсва религиозно възпитание, ще даде юздите на волята си в ръцете на нефиса и на дявола. Душата и дяволът водят волята на такива хора в полетата на страстите и ги отвеждаят към блатата на неподчинението.

Източник: А. А.