Светлината на Съвестта е Сиянието на Разума

Преди близо три години в публикуваната ни статия със заглавие „Как да се Погледне на Науката, в творбата Мухакемат имаше израз „Интересно (Чудно)!.. Робът на Господаря си… и подчинения на управителя си… и детето към баща си как може да е враг и да се противопоставя” за пояснение бяхме написали следните изречения:

„този негов (на Саид Нурси) израз е откритото доказателство за мястото на науката и религията в неговия свят. Тук явно ако останем верни на израза за оригиналните науки връзката между „науката” и Исляма не е равнопоставена; предвижда се една йерархическа  връзка на низша и висша.

Ислямът е господарят а науките са негови роби. Ислямът е управител а науките са подчинени. Ислямът е бащата а науката е неговият син. Мюршида (Наставникът) е Ислямът а науките под неговото напътствие могат  да следват правилната линия.  Съответно се предпочита наука която под напътствието на правилата и методите взети от Корана изучава вселената. А наука която не е под ръководството на Вахий (Низпосланото) е като „роб избягал от господаря си, детето хулиган не получило бащино възпитание, пътник без пътеводител.”

Когато привлякохме вниманието върху изразите от Мухакемат, в името на Рисале-и Нур, вниманието е насочено първо на „науката” в двайсет годишния ми живот изживян според Рисале издадената по същото време заедно с Мухакемат, Мюназерат заема известният израз „Светлината на съвестта е познанието на религията. Сиянието на разума са светските науки. Този израз предизвиква болшинството от мнения, че науката и религията са ръка за ръка” и от тук се свежда, че те са равни. Като човек който мисли че това твърдение е отворено за такова тълкуване считам че такова „равенство” е грешно, отново в същата ми творба имах смелостта да кажа „ясно виждащата се йерархия в израза в Мухакемат най малко не се забелязва открито” и написах следните неща:

„израза в Мюназерат първоначално свиква в съзнанието сравнението на двете равенства. Забелязва се че се поставят на едно ниво „познанието за религията” и „светските науки”; присъжда се функцията на светските науки че самостоятелно могат да бъдат                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           сияние на разума.     

И така не сме изпуснали и да запишем това:

 „че намерението в изявлението на Саид Нурси не е това; може да се помисли че  този израз прочитайки се заедно със Мухакемат може да се разбере по ясно истинското намерение. Но е истина че въпросният израз почти без изключения се разбира по начина по който споменахме горе. Този израз че постоянно, „религиозните науки” и „светските науки” се изучават заедно; може да се каже че са резюме на обучаващ проект в който от едната страна се изучават религиозните науки, келям и фъкъх от друга страна физика, биология и социология. Като резултат е предвидена повече паралелност отколкото връзката вътрешност сърцевина, предвиденo е повече равенство отколкото връзка върховен и низш.  

Впоследствие, припомняйки си още веднъж израза в Мухакемат, бяхме казали и тези неща:     

 „В творбата си Мюназерат Саид Нурси, не би твърдял често изхождащия се смисъл на въпросния израз. За да вземем това под внимание имаме и необходимите доказателства….”  

Сега преди близо десет дни разкрилия се в света ми нюанс между сиянието и светлината, окончателно разбрах че привидното противоречие във въпросните изрази споменати в Мухакемат и Мюназерат в действителност го няма; междувременно за известното в Мюназерат изречение „Светлината на Съвестта е религиозното познание. Сиянието на разума са светските науки” изходеното от това изречение че „модерните науки” и „религиозните науки” са равностойни дори изтъкването им на преден план по това разбирам че това категорично не отговаря на равновесието на Бедиуззаман.

Защото, Слънцето дава „светлината” а Луната „сиянието”; означава че „светлината” взета пряко от Слънцето на Истината, а „сиянието” е отражението на светлината взето от Слънцето на Истината в обредите (в този смисъл във вселената), тогава израза „Светлината на съвестта е религиозното познание, сиянието на ума са светските науки” са в съответствие с  другите изрази на Бедиуззаман свързани с тази част те са не срещани като претеглени и справедливи изрази.   

Това значи, че „светлината” колкото е висша и предхожда  „сиянието”, така и „съвестта” от „ума” „религиозните познания” от „светските науки” са по-висши. Съвестта както е пряко свързана със Слънцето на Истината, така умът е свързан със сиянието на Слънцето на Истината. С други думи „религиозните познания излъчват светлина, а „светските науки” имат потенциала да отразяват сиянието което е отражението на тази светлина.

Накратко, в това кратко изявление с едно изречение, Бедиуззаман изразява че при опознаването на Аллах, Вахий над вселената, съвестта над ума, „религиозните познания” над „светските науки” са с приоритет и превъзходство. И това прави свързвайки „светлината” към първата група, „сиянието” към втората група.

Вследствие, лично искам да заявя че поправям това мое виждане че в израза считащ се за явен „религиозните познания” и „светските науки” се поставят на едно равнище, уточнявайки се по този начин случая се разбира че светлината от сиянието и Слънцето от Луната са по превъзходни затова никой не може да представи извинение за грешното си твърдението че „религиозните познания” и „светските науки” са равни.    

Източник: С въпроси Рисале