Децата в джамията: Да направим място и на бъдещия джемаат

Представете си джамия, в която имамът прави пауза по време на молитвата и целият джемаат чака едно малко 2-годишно дете да привърши играта си. Представете си джамия, в която имамът води молитвата, докато държи дете в ръце. Представете си джамия, в която плачът на едно бебе променя плановете на имама и той съкращава молитвата за целия джемаат.

Това беше… Джамията на Пратеника (С.А.С.).

А горните примери са посочени в следния хадис:

„Пратеникът на Аллах (С.А.С.)дойде за една от молитвите (зухр или аср), като носеше в ръце Хасан или Хусейн. След това дойде отпред и го остави на земята, направи текбир за молитвата и след това започна да я води. По време на молитвата той се задържа много дълго време на седжде. Повдигнах глава и видях детето, качило се на гърба на Пратеника (С.А.С.). Сведох глава и продължих седждето си. След като молитвата свърши, хората попитаха: „О, Пратенико на Аллах, по средата на молитвата ти се наведе за седжде и остана на земята толкова дълго, че си помислихме, че нещо ти се случи или че получаваш откровение.“ Мухаммед (С.А.С.) отговори: „Нито едно от двете. Просто внукът ми се беше качил на гърба ми и не исках да ставам, докато не приключи играта си. “

(Предаден от Наса’и, Ибн Асаакир и Хааким)

Според предание на Бухари и Муслим Пратеникът (С.А.С.) отслужвал молитвата си, докато държал внучката си Умама. Когато идвал момент да се наведе за седжде, той я оставял на земята, а когато се изправял я взимал отново.  

Пратеникът на Аллах (С.А.С.) казва:

„Когато започвам молитва, възнамерявам да кланям по-дълго. Но чувайки плача на дете съкращавам молитвата, тъй като не бих искал майка му да се тревожи.“     

(Предадено от Бухари)

Всички тези предания показват колко естествено било бебетата, малките и големите деца да бъдат сред джемаата в Джамията на Пратеника (С.А.С.). Той вниквал в детската природа, задоволявал нуждите на децата и се стараел да се чувстват уютно в джамията.

Такова ли е отношението, което наблюдаваме към децата в джамиите днес?

Виждаме дете, което бива сграбчено и му се казва „Сядай и мълчи!“ , защото е тичало между сафовете. Или чуваме думите  „Сестра, би ли излязла навън?“ за това, че бебето й плаче. Или четем табели с надпис „Забранено за деца“ в джамиите.

Навсякъде по света днес има голяма нужда да бъде последван примерът на Пратеника (С.А.С.) и в отношението му към децата – по-скоро да ги приветстваме в джамиите, отколкото да ги дистанцираме - заради благосъстоянието на майките и заради бъдещето на самите деца, които ще движат джамиите утре.

ЗАБРАНЕНО ЗА ДЕЦА = ЗАБРАНЕНО ЗА МАЙКИ

Когато децата не са добре дошли в джамиите, това автоматически означава, че майките също не са добре дошли. След дълъг ден, прекаран вкъщи, с шумни деца и сред неизмити чинии, къде следва да отидат тези майки, за да научат нещо, да се социализират, да дадат възможност на децата да потичат и да направят отчаян опит за разнообразяване на ежедневието?! Ако не в джамиите, то тези майки ще са в моловете, където децата са изложени на вулгарна музика, оскъдни облекла и съблазнителни реклами.

Джамиите ни следва да бъдат обществени центрове, които позволяват на майките и децата да градят ползотворни приятелства, да споделят нуждите си и да обсъждат различни въпроси – без значение дали въпросът е за намиране на мюсюлманка детегледачка или за някоя здравословна рецепта.

БЕЗ ДЕЦА = БЕЗ БЪДЕЩЕ

Щом децата не са добре дошли в джамиите, те ще намерят други места, където да отидат. В джамиите децата често биват критикувани за това, че вдигат шум, за начина, по който са облечени, че играят баскетбол, вместо да кланят суннета, и т.н. На училищния двор, обаче, децата биват поощрявани за вицовете, които разказват, за облеклото и за атлетичните им способности. При тази ситуация, къде, мислите, биха предпочели децата да прекарват времето си?!

Децата виреят там, където имат чувство за принадлежност. Ако искаме децата ни да усещат принадлежност към ислямската общност, те трябва да чувстват, че са добре дошли в джамиите. Деца, които тичат в залата на джамията или играят баскетбол на паркинга, не символизират шумна джамия или липса на възпитание. Те символизират една процъфтяваща общност, в която децата изграждат приятелства, които ще свържат сърцата и съзнанието им с джамията. А децата имат нужда да изграждат тези връзки от най-ранната си възраст. Веднъж пораснали и отдавна свикнали да висят на места, различни от Дома на Аллах, вече ще е твърде късно да влезе джамията в сърцето им. Да толерираме лекия шум и игрите е малката ни саможертва за това да се радваме на една добра ислямска общност в бъдеще.

ПРИРОДАТА НА ДЕЦАТА

Ясно е, че малките деца може да разсейват молещите се по време на намаза. Повечето майки и бащи рядко имат възможност да отслужват молитвата без смущения от страна на техните бебета и малки деца, без значение дали у дома или в джамията. Такава е природата, с която Аллах е създал децата – те преливат от енергия и ентусиазъм, не могат да се самоконтролират. Познавайки детската природа, Пратеникът (С.А.С.)ни учи как да подхождаме към децата. Той наставлявал децата (и възрастните)със снизхождение и търпение.

Ето един пример за това как Пратеникът (С.А.С.)се отнасял към Енес бин Малик (Р.А.), който му служел като момче.  

Пратеникът (С.А.С.) изпратил Енес да свърши нещо и последният предава: „Тръгнах, докато не срещнах деца, които играят на улицата. Тогава дойде Пратеникът (С.А.С.).  и  ме хвана за врата. Когато се обърнах го видях да се усмихва. Попита ме: „Унейс (така наричали Енес), ходи ли, докъдето ти казах?“

Отвърнах: „О, Пратенико на Аллах, да, отивам.“  Енес (Р.А.) казва още -  „Служех му в продължение на 9 години и не помня някога изобщо да ми е казал нещо за каквото и да съм правил – защо съм направил нещо, или ако съм забравил нещо, или защо не съм свършил нещо.“

(Предадено от Муслим)

Пратеникът на Аллах (С.А.С.)не се е скарал на Енес задето е забравил за поръчката му, нито за каквото и да било през деветте години, в които му е служел.

В друг пример се предава как момче било заведено при Пратеника (С.А.С.), защото хвърляло камъни по дърветата и откраднало фурми. Пратеникът го попитал:

„Момче, защо хвърляш камъни по палмовите дървета?“

„За да ям.“  – отговорило момчето.

Пратеникът (С.А.С.) тогава отвърнал:

„Не хвърляй камъни по дърветата, а яж от плодовете, които са окапали под тях. След което го погалил по главата и рекъл: „О, Аллах, нахрани го“.

(Предадено от Абу Дауд)

Вместо да порицае или да накаже детето, Пратеникът отправил дуа за него.

Пет начина да споделяме успешно пространствата на джамията с децата

Джамията, в която малките посетители са добре дошли, не следва да е едно шумно и неприветливо място.

По-долу споделям пет начина да съжителстваме мирно с децата в джамията.  

1. Бъдете мили с тях

Енес бин Малик (Р.А.) предава, че Пратеникът на Аллах не обиждал и не използвал лош език и клетви.

(Предадено от Бухари)

Запомнете, че децата са безгрещни, но възрастните не са. Аллах няма да накаже децата за лошото им поведение, но ще ни държи отговорни за начина, по който ние се отнасяме към тях. Наше задължение е да напомняме на децата мило за етикета на поведение в джамията. Не можем да накараме насила едно дете, та дори и възрастен, да се покори. Децата на каквато и да е възраст биха послушали човек, който се усмихва, поздравява ги със селям, говори си с тях и демонстрира загриженост за нуждите им. Децата биха игнорирали, избягвали и наскърбили човек, който се отнася към тях грубо, гневно и ги обижда.

2. Предложете помоща си

Вместо да гледате вторачено баща, който тича след енергичното си 3-годишно дете или в майка, която с всякакви усилия се опитва да успокои ревящото си бебе, предложете им да им помогнете. Едно учтиво „Бихте ли искали да се грижа за сина ви, докато си направите молитвата?” или “Бих могла да подържа бебешката ви чанта…” е вашата садака и начин да помогнете на родители да се справят с децата си.

3. Правете регулярни напомняния

Джамиите могат да правят чести дружелюбни напомняния за родители и деца на правилата и маниерите на поведение в молитвения дом.

4. Създайте благоприятни за децата условия в джамията

Осигурете дъска за преповиване на бебетата в банята на джамията, така че да избегнете вероятността от поява на петна и миризми по килимите. Осигурете стая за кърмене или поне кътче със завеси за кърмещите майки. Оставете на разположение прахосмукачка или метла, така че родителите да може да почистват след децата си. Поставете Кораните и книгите на недостъпни за най-малките деца рафтове.

5. Обособете Стая за родители

Осигурете отделна стая за молитва за родители с деца. Оставете в нея играчки и арт материали. Осигурете възможност отделен човек или детегледачка да поеме грижата за децата в моменти, когато се очаква да има много деца – за Джума намаз, по време на Тарауих, или при провеждане на образователни лекции. Повечето родители са готови да платят определена сума за рядката възможност да отслужат молитвата или да изслушат лекция в джамията, без да бъдат обезпокоявани от децата си.

Нека отворим джамиите си за децата и да проявяваме към тях същото отношение, грижа и търпение, с които се отнасяха към децата в Джамията на Пратеника (С.А.С.).

Автор: Shehnaz Toorawa

Превод: Л. Чаушева