ДЕТЕТО МОЖЕ ДА ТЪРСИ

АЛЛАХ И СЪС СЪРЦЕТО СИ

Ако отговаряме на децата само с думи, насочени към „умствения им капацитет“, никога няма да успеем да им дадем отговорите, които търсят. Защото децата питат и със сърцето си... Трябва да внимаваме да не ги обидим, когато отговаряме на въпросите им. Ако отговорът ги, обиди, ще забие тежък пирон в малките им сърчица, които с толкова интерес и големи надежди питат за Създателя... Добре, кога ще излезе този пирон оттам? Дали ще излезе, или ще остане завинаги там?

Според мен най-обидният отговор за едно дете е: „Ти Сега не можеш да гиразбереш тези теми, нека да пораснеш още малко, тогава ще питаш“.При среща на детето с такъв отговор на лицето му освен тъга и разочарование се появява и една особена слисаност. Това е учудването от въпроса, който вътрешно си задават: „Защо, когато мога да попитам нещо, да не мога да получа отговор?“ Мисля, че Аллах няма да накара никого да си мисли за въпроси, чиито отговори няма да разбере. Особено пък никога няма да накара децата да мислят за неща, които не биха разбрали.

Ако детето ви застане пред вас с особен въпрос: „Добре, всичко е някъде, а къде е Аллах?“,това значи, че вече може да възприеме смисъла на това, което търси е, не като някой студент от Висшия ислямски институт, разбира се. Ако не знаете как да му отговорите, вместо онзи обиден отговор, му кажете: „Не знам! Не знам, но този въпрос има отговор. И аз ще го науча за теб и за мен“.

Това нито ще срине авторитета ви пред него, нито пък ще нарани сърцето му. Дори да не получи отговор на въпроса, ще знае, че отговор съществува.