„Който се покорява на Пратеника,

вече се е покорил на Аллах.

А отметнат ли се, Ние не те

изпратихме за техен пазител“

(ен-Ниса, 4: 80).

Относно този айет един от съвременните тълкуватели на Корана – Махмуд Топташ, споделя:

„Ние приемаме Пратеника на Аллах за Негов раб. Той е човек, а не божество. Но поради това, че от кровенията, които той е донесъл, са от Аллах, подчинението към него е фарз (задължително). Днес някои от мюсюлманите казват: „Ще се подчиним на Аллах, но не приемаме сюннета на Пратеника, тъй като той е човек като нас“. С това те изговарят неща, които нямат никакви научни и логични основания. Ако наистина се подчинявате на Аллах, ето, заповядайте, с този айет Аллах Теаля информира Своите раби, че който се подчини на Неговия

Пратеник – Мухаммед (с.а.с.), всъщност се е подчинил и на Него, а който му се противи, се противи и на Него. Причината за това е, че Пратеника (с.а.с.) не говори от само себе си.

Всичко, което е казал относно религията, не е нищо друго освен откровение от Аллах“. От Ебу Хурейра (р.а.) се  предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Който ми се подчини,

Той се е подчинил и на Аллах, а който ми се противопостави, с това се противопоставя и на Аллах...“ (Бухари и Муслим).

 А с повеленото: „А отметнат ли се, Ние не те изпратихме за техен

пазител“ – Аллах Теаля напомня на Своя Пратеник, че той няма вина, ако хората се отвърнат от истината. Неговата основна роля е ясното оповестяване на религията и който го последва, ще

бъде спасен, а който се отметне, ще се провали и ще загуби. След това той вече не носи никаква отговорност спрямо тях. Това се потвърждава и от преданието, в което Мухаммед (с.а.с.) казва: „Който се противопостави на Аллах и на Неговия Пратеник, той не вреди на никой друг освен на себе си“ (Муслим).