С тридневен международен форум

отбелязаха Световния ден на хеляла в Хърватска

Между 2 и 4 ноември 2016 година в Хърватия се състоя Световен ден на хеляла, който беше съпътстван от изложение на хелял продукти. Инициативата се проведе в партньорството на Република Турция и е по повод 100-годишнината от признаването на ислямската религия за една от официалните религии в страната.

  Откриването се състоя в спортната зала на град Опатия и бе уважено от президента на Република Хърватия Колинда Грабар-Китарович, главния мюфтия на Хърватия Азиз Хасанович, министърът на икономиката на  Турция Нихат Зейбекчи, министърът на ОАЕ Рашид бин Ахмед бин Фахд, председателят на Камарата на предприемачите в Иран Али Фазели, както и от много други високопоставени държавни лица, представители на хелял организации, на религиозни изповедания, бизнесмени, учени от бранша на хелял индустрията и други.

Главното мюфтийство на България бе представено на международния форум за хелял сертифициране от членовете на Комисията за хелял сертифициране в страната ни, а именно д-р Шахин Сюлейман и Бейхан Мехмед. Това беше третият по рода си досега международен форум в тази сфера, като преходните бяха организирани в Индия и Сингапур.

Президентът на Република Хърватия г-жа Колинда Грабар-Китарович започна  представянето си на форума с поздрава „Селям алейкум“ и подчерта, че Хърватия цели да поеме по-голям дял от световния хелял пазар. Изтъкна още, че от години в страната християни и мюсюлмани живеят в мир и разбирателство и това ще продължи за в бъдеще. Председателят на Хелял организацията в Хърватия Алдин Дугонич подчерта, че в този пазар Турция ще е важен партньор за развитие на тяхната държава и те ще се стремят да развият взаимоотношенията си в тази област и максимално ще се възползват от тях.

В организирания тридневен форум се състояха редица панели и дебати, посветени на глобалните тенденции на пазара за хелял продукти, предизвикателствата пред хелял туризма, ислямско банкиране и хелял финансиране.

Първият панел бе посветен на образованието. Лиляна Клингер, директор на Международно училище „Матия Губек“, Хърватия, представи първото училище, сертифицирано по хелял в Европа. Тя представи постиженията им в училището, като показа снимки на ученици, класни стаи, стаи за културни мероприятия и кухнята. Тя изтъкна, че при тях на първо място е хармонията между учениците, както съществува във всичките официални религии. И изтъкна важната роля на обучението в ислямската религия.

В следващия панел бе представена Ислямска държава Иран от представители на Министерството на икономиката и частния бизнес. Али Фазели, председателят на Камарата на предприемачите, подчерта, че в Иран храната по принцип е хелял. В сектора на хелял продуктите има около 3 000 000 предприемачи на фона на 85 000 000 жители в Иран. И основното предизвикателство пред тях е хелял да навлезе във всички сфери на живота им.

Република Турция бе представена от директора на храните към Министерството на икономиката г-н Ахмет Карабай, представители от Комисията по религиозни въпроси към Диянет в Турция и на Института за турски държавен стандарт (ТСЕ), както и на частния бизнес. Ахмет Карабай, след кратко изложение за важността и огромните размери на турската икономика в света, подчерта, че има нужда от унифициране на стандартите за хелял по света и че всяка държава има собствени правила и действия за сертифициране по хелял, а  това  затруднява  мюсюлманите. Затова трябва да се работи за повишаване доверието в хелял сертифицирането занапред и да се заложат единни критерии, контрол и логистика на хелял стоките по целия свят. 

На форума присъстваха и представители от САЩ.  Мухаммад Мунир Чаудри, председател на IFANKA, изтъкна, че в САЩ има около 4 000 компании, сертифицирани по хелял с около 7 000 продукта. А представители на Хърватия подчертаха, че пазарът на хелял продуктите и услугите е най-бурно развиващият се пазар в страната им и сериозно предпочитан и от немюсюлманите.

Особено голям беше интересът към козметични продукти с хелял сертификат, които активно навлизат в тази индустрия.  Водеща роля в производството на подобни продукти имат Турция, Индонезия, Сингапур  и други. Производителите коментираха козметични продукти, съдържащи етилов алкохол, като според повечето сертифициращи организации са позволени, но все пак според някои не са.

Дебатите продължиха на тема „Хелял туризъм“ с присъствието на много предприемачи от сферата на туризма в Турция, Иран, Хърватия, Германия, Белгия и Албания.

Дилек Олкун, председател на HelalBooking, първата интернет платформа за резервиране на почивки в хелял дестинации и хотели, подчерта, че има голямо търсене и интерес към това. Изтъкна, че все още такива дестинации и хотели са само в Турция и желаят дейността да се разшири по целия свят. Домакините не пропуснаха да се похвалят с вече 5 хотела, сертифицирани по хелял в столицата им.

По време на дискусиите Марк Дешамп от Хелял Клуб - Белгия изложи техния опит в Белгия. Изтъкна, че световният пазар за хелял услуги и продукти се оценява на около 17% от 9 трилиона долара от общ световен пазар на храните. Изтъкнати бяха предизвикателствата пред хелял индустрията, сред които храните за бебета и малки деца, хранителните добавки и храните за животните. Те са най-чувствителните области, в които са и най-съмнителните компоненти в храните.

Интересни бяха препоръките, лекциите и дискусиите на тема „Ислямско банкиране“. Присъстваха представители на частни финансови организации от Кувейт и Хърватия. Представителят на Кувейт Мухаммед Каттан обясни понятията в ислямското банкиране и финансовите операции. В последствие каза, че от 3 до 5 години са необходими за превръщането на една банка в банка с ислямски ценности и правила. Каза, че именно те предлагат консултации и помощ на желаещите банки в Европа да преминат хелял сертифициране. Изтъкна, че липсват единни стандарти за финанси и счетоводство в тази сфера, главно поради факта, че сравнително отскоро има ислямски банки, от 1997 година. Въпреки това около 90% от клиентите на кувейтските банки са немюсюлмани. Предпочитат тях, тъй като ги смятат за по-надеждни банки. Той изтъкна и липсата на професионални кадри, които да са наясно с ислямските ценности и правила във финансите.

Едип Смоло от Хърватия в рамките на форума изнесе лекция, в която подчерта, че много скоро в страната им се очаква да започне да функционира ислямско банкиране, като ще се открие отдел в банка, който ще отговоря на ислямските принципи. Той представи развиването на двете ислямски банки в Европа, които са в Албания и в Босна и подчерта, че  така наречените банки, сертифицирани по хелял, са бъдещият модел  на банките в развиващата се динамична икономика в света. Поради икономическите кризи конвенционалните банки не се предпочитат вече от хората и ислямското банкиране е бъдещият модел.

Главно мюфтийство в България предлага хелал сертифициране за местни производители на хранителни продукти от целия спектър, като по отношение на месните изделия се прилага диференцирана методология на сертифициране. От услугите на Изповеданието в тази насока се възползват над 45 фирми, работещи в страната ни, които произвеждат продукция за местния и чуждестранния пазар.