Най-добрият учител Хз. Пейгамбера ни

Нито по-рано, нито пък по-късно не срещнах по-добър учител от него! Нито ме е укорявал, нито ме обиждал. Само веднъж ми каза: „Това е намаз. По време на намаз не се говори. По време на намаз се прави само тесбих, текбир и се чете Коран». /Муслим, Месаджид, 33/

Така Муавие б. Хакем ес-Сюлеми запомнил от Расулюллах, че по време на намаз не бива да се говори. Мнозина други още от сахабиите имат подобни спомени. Защото целият живот на Хз. Пейгамбера ни е преминал в обучение и възпитание. Защото в един момент, в който човечеството бе забра- вило що е човещина, когато нравствените ценности бяха изгубили всякаква стойност и невежеството властвало над всичко и нашият Създател избрал за нас праведен водач и повелил следното: «Изпратихме ви Пратеник измежду вас, да ви чете. Нашите знамения и да ви пречиства и да ви учи на Писанието, и на мъдростта и да ви учи на онова, което не сте знаели». /Бакара, 151/ „Аз бях изпратен само като учител...» /Ибн Маадже, Сюн- нет, 1/ заявява Хз. Пейгамбера ни и приема за свое правило: «Призовавай към пътя на твоя Създател с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-добрия начин?» / ен-Нахл, 125/

И той навсякъде, и всякога, засмян и сладкодумен полагал усилия да изпълни тази своя мисия. Той говорел бавно и дотолкова ясно, че да могат присъстващите да запомнят думите му. Когато сметнел за необходимо той повтарял думите си бавно и търпеливо. И за да не дотегне на хората поради дългите си поучения, той избирал най- подходящия момент за това. /Бухари, Илим, 11/

Понякога той им говорел затова какво са преживели предишните поколения, друг път казвал, че вярващият прилича на зелев стрък жито». /Бухари, Тевхид, 3/ По такъв начин гледал онова, което разказвал да бъде увлекателно и да остане трайно в паметта им. Понякога започвал беседата си с въпроса: «Знаете ли какво означава да фалираш?» С подобни въпроси той привличал вниманието на всички и ги подготвяше за новата тема. Често прибягваше до помощта на конкретни предмети и много умело използваше езиковите прийоми. На младите, които пристигаха при него да черпят знания, той им казваше: «Ако сте видели как аз кланям намаз, така правете и вие». /Бухари, Езан, 18/

А на въпросите на своите събеседници той отговарял: според случая и според състоянието му по най-лесния начин. Когато забележеше, че допуска груба грешка или се чуе някое погрешно известие, Аллаховия Пратеник за да не обиждаше някого започваше с думите: «Какво става на някои хора, че...» като не посочвал конкретно име, казвал допуснатата грешка, спирал се не на конкретните лица, а на случката. Когато поучавал децата и младежите, Аллаховия Пратеник ставал още по-грижовен и внимателен: «Виж, моето момче ...» казвал той, понякога ги помилвал по главите и приятелски ги заговарял.

Стараел се те сами да видят и да разберат грешките си и да се поправят, без той да реагира остро и да ги отдалечава от себе си. Веднъж на един младеж, който настоявал да блудства той попитал: «Ти би ли поискал да прелюбодействаш с майка ти?» Младежът отговорил: «Естествено, че не». Същият въпрос Пейгамбера ни задал дали би поискал да го извършат с дъщеря му, леля му, или сестра му поотделно. Всеки път младежът му отговарял с «Не!» Тогава Расулюллах му казал, че никой не би желал да извършат блудства с майка му, дъщеря му или с някоя друга близка нему и се молил за извинение на греховете му. / Ибн Ханбел, V, 256/

През 23-годишното си известителство Пратеника на Аллах приучил своите последователи на посланията на Аллах «така както бащите учат синовете си». /Несаи, Тахарет, 36/ със снизхождение и сърдечност. Най-важното било, че той ги учел на живо като превръщал всяко послание в конкретен пример. Първо той вярвал в онова, което разказвал и прилагал всички повели и забрани. После изисквал да ги правят и те. Той ги научил на това, че със смъртта не свършва всичко, че хората са братя и равни пред Аллах. Че над всичко стои любовта към Аллах и Неговия Пратеник. Научил ги на това, че всичко в природата идва да потвърждава съществуването на Аллах, че без Неговото разрешение дори листото на дървото не би потреперило. Така той им внушил ум и разум, после обогатил душите им, облагородил световете и ахирета им и ги превъзпитал чрез красивото и ги направил да бъдат образцово общество за бъдещите поколения.