Краят на злото

Нима земната шир не е арена на борбата между доброто и злото? В този живот всеки човек се подлага на различни изпитания по доброта или лошотии. Някои застават на страната на доброто и постигат щастие на двата свята. А други записват името си в списъка на лошите и животът им пропада на този и на отвъдния свят. Какво казва големият мъдрец Саади Шираази? „В никакъв случай краят на лошите не може да бъде добър!“ И ни разказва приказката за двамата братя,за да може онези, които слушат да чуят и да си направят извод от това. ...Някога преди много години един султан имал двама синове. Те са били много сръчни и умели в боравенето със саби и управлението на войските. Баща им се погрижил да израснат като смели, знаещи и с добри помисли хора. Дошло време и султанът се разболял и за да не може след смъртта си синовете му да се скарат, той разделил страната си на две. Принцовете били твърде доволни от живота си, защото и на двамата хазните били пълни догоре, имали са многобройна войска и плодородни земи. Само че след смъртта на баща им единият от братята избрал пътя на добрините, за да може името му да се прослави с добро, а другият избрал пътя на злините, за да може да забогатее още повече.

Справедливият принц закрилял своя народ като решил да се отнася към тях с любов и уважение. В неговата страна бедните, немощните и самотните хора заживяли щастливо. Защото за тях той разкрил приюти и гостилници. Всички при него като се почне от бедняка и се стигне до войника, от еснафа до занаятчията са били доволни от положението си и живеели щастлив и благополучен живот.

Тъй като страната жънела непрекъснато успехи, то и хазната му се напълнила догоре. След като падишахът е бил справедлив и народът сит, престъпленията в страната му намалели. Всички хора бягали да живеят в тази страна. Казано на- кратко, в нея не само че не бодели тръните на розите, но дори листата им не докосвали хората. Най-големите учени преклонили глава пред ферманите на падишаха, когото народът обожавал. А принцът, който искал хората да го споменават с добро след него, благодарил пред Рабби заради благополучието си.

Що се отнася до другия принц, който жадувал да има повече богатства и пари, нещата не вървели добре. Защото той искал да напълни догоре хазната си. Затова започнал да налага и да събира тежки данъци от селяните и занаятчиите. Той турил ръка върху стоките на търговците. Бедните са обеднели още повече. Нещастните и самотните хора изпаднали още повече. Поради стремежа си да натрупа по-големи богатства той спрял дори и да яде. Пътят, който беше избрал не беше верният и правилният път, но поради своя страст да забогатее, той не обърна внимание на наставленията и препоръките на мъдрите хора.

Данъците, които събираше насила бяха толкова високи, че народа взе да измира от глад и бедност. А войниците му оста- нали без подкрепа, взели да се разпръскват. Търговците, които узнали за гнета му в страната, взели да не се отбиват в нея. Селяните вече не сеели нивите си, еснафът престанал да работи. Попаднал в ръцете на бедността и глада, народът пъшкал под тежкия ярем. Враговете на принца, чиито очи били заслепени от безкрайните му желания като видели плачевното състояние на страната му решили, че е дошло време да действат. Вражеските армии, които нападнали страната я завладели открай до край. Разграбили и кое що имал и принца. Прахът изпод копитата на вражеските коне засенчили хоризонта и небесата. Дните на благополучие на принца били останали далеч в миналото. Той целият изпаднал в нищета и немилост. Сега от никого не можел да очаква помощ.

Черните проклятия на народа не му давали покой. Тогава първенците на града се събрали и се явили пред падишаха и му рекли: «Бъди щастлив, царю! Свърши се с управлението на онзи изедник. Ненеговият път беше погрешен, намеренията му бяха лоши. Вместо да управлява с праведни закони, той реши да избере гнета“.Казано накратко, онзи който не носи в сърцето си добрината като най-голяма скъпоценност, а действа с насилие и краят им не ще бъде благополучен както и началото. Така са рекли предците ни. Към този разказ за съдбата на двамата братя Саади Шираази добавя още: „Никога краят на лошите хора не може да бъде добър!“