Същността на ибадета оруч

Оручът, който е един от основните ибадети в исляма, е възнамерение за съзнателно странене от ядене, пиене, и сексуален контакт от времето от пукването на зората (имсак) до залеза на слънцето (ифтар). Оручът е фарз за всеки разумен и пълнолетен мюсюлманин.

В Свещения Коран оручът се споменава като средство за достигане на богобоязънта (таква) и ни представя неговата основна цел, която е човекът да осъзнае, колкото се може по-скоро отговорноста си спрямо себе си спрямо близките и далечните роднини, спрямо социалната и

природна среда и спрямо Всевишния Аллах (с.т.) Държащият оруч печели способности като търпение, издръжливост пред трудностите, при глад и суша, и пред желанията на душата. Осъзнава какво е бедност и изнемогване, а чрез това, печели благородни чувства като доброта, състрадание и желание да помогне и бъде полезен на хората. Осъзнава и цени даровете на Аллах и се стреми да не ги пилее.

Основните понятия, свързани с оруча

Сахур: Сахур се нарича времето и храната, която се яде през нощта преди имсак, когато започва оручът.

В Свещения Коран се повелява: „...яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец! После довършете говеенето до нощта...“

Пратеника на Аллах (с.а.с) насърчвал хората да стават на сахур:

„Яжте на сахур, защото в храната на сахура има берекет (изобилие и благодат).“

(Муслим, Съям/45)

Имсак: Думата „имсак“, чиято речниково значение е „държене на нещо или въздържане от нещо“, като религиозен термин се използва като време за заговяване.

Ифтар: Ифтарът е противоположното на сахура. Днес се използва , като нарицателно на времето през което държелият оруч го разваля, при езана на вечерният намаз.

Правенето на дуа по времето, когато се разваля оруча, е мустехаб. Пратеника (с.а.с.) е известил, че дуата по време на разваляне на оруча, ще бъде приета от Аллах (с.т).

По това време той правил следната дуа:

„О, Аллах, за Твоето задоволство държахме оруч, с препитанието, с което Ти ни дари го разваляме, приеми го от нас; Без съмнение Ти си Всезнаещ, Всечуващ.“

(Ибн Мадже, Съям/48; Даракутни, II/185)

Мукабеле: Думата „мукабеле“ означава: „сравнение или среща лице в лице.“ В наше време се използва за обичая, в който един човек чете Корана, а другите го слушат и следят четеното от него.

В традицията мукабеле има доста ползи, като: насърчване на хората да четат Корана; допринася за духовното спокойствие на тези, които го четат и слушат печели се севаб чрез четене на Корана и други.

Фидйе: Това е стойността, която се заплаща на бедните от онзи, който поради определена причина не е държал оруч и няма начин и надежда да го издължи в бъдеще. Стойността му е колкото този на фитрата. Може да бъде даден както в началото на месец Рамазан, в средата или в края му. Този, който ще дава фидйе, ако иска може да даде всичко на един беден или да ги разпредели между няколко бедняка. Относно това в Свещения Коран се повелява:

„А който от вас е болен или на път -; да се издължи в други дни. А за които не могат -; откуп: да нахранят човек в нужда.“

(ел-Бакара, 2: 184)

Фитра: Фитрата, е наречена още и като „садака-и фитр“, донякъде може са се приеме и като милостиня, която става ваджиб да се даде при байрамския намаз. Мярката за възможност и стойността на фитрата са споменати по-широко в раздела „Зекятът“. Тази мярка, както и при зекята, е да притежаваш над основните необходимости най-малко 80,18 грама злато или богатство, което да е равно ня тях. Фитрата се дава и от тези, които не са държали рамазанския оруч.