Цели на исляма

Ислямът поставя на най-високо стъпало човека измежду всички твари на земята. Опаз­ването на вярата, разума, живота, имота и се­мейството на човека е основна цел на исляма. Когато тези основни права на човека са застра­шени, това означава, че са застрашени нашата лична свобода и хармонията в обществото.

Едно от най-важните качества на човека и това, което го отличава от останалите създа­ния, е умът. Посредством него човек намира щастието си в земния и отвъдния живот. За­това нашата религия е взела някои мерки за «опазване на човешкия ум».

Ислямът е забранил всякакви неща като алкохола и наркотиците, които «замъгляват» разума и стават причина човек да изгуби спо­собността си да разсъждава правилно.

Една друга жизненоважна цел на исляма е опазването на живота и имота на човека. В знамението, което четохме в началото на хут­бето Всевишният Аллах повелява: «О, вярва­щи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.» (ен-Ниса, 4: 29)

Хазарт, кражба, изнудване, подкуп, лихва, лъжа, измама, проституция са все неща, кои­то са забранени от исляма и са определени за харам. Пейгамберът (с.а.с.) повелява: «Ще дойде такова време, в което човек няма да се интересува от това дали стоката, която купува е хелял или харам.» (Бухари) А в един друг хадис се казва: «О, хора! Не заставайте срещу волята на Аллах, избирайте печалба по позволения начин, защото никой човек, дори и с малко закъснение, няма да умре преди да получи полагаемото си. Вземете това, което е хелял и оставете, което е харам.» (Ибн-и Мадже)

По отношение на опазването на живота Всевишният Аллах повелява така: «А онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е адът, там ще пребивава вечно.» (ен-Ни­са, 4: 93) «Заради това предписахме на си­новете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спа­си човек, той сякаш е спасил всички хора.» (ел-Маиде, 5: 32)

По този въпрос Расул-и Екрем (с.а.с.) е ка­зал: «За Аллах убиването на един мюсюлманин е по-голям грях от погубването на земното кълбо.» (Несаи)

А за опазването на семейството и поколе­нието Аллах заповядва бракосъчетанието. С повелята «Не се доближавайте до прелюбо­деянието!» и разказите за народите погубени заради похотливостта си, ни предупреждава да стоим далеч от всякакви действия и мисли, които биха ни тласнали в блатото на харама. Пратеникът (с.а.с.) повелява: «Всяка религия си има един характер, характерът на исляма е свенливостта.» (Ибн-и Мадже) и «Свенли­востта е от вярата.» (Бухари) В хадисите си Мухаммед (с.а.с) е подчертал, че когато се раз­пространи прелюбодеянието сред народите, това е ишарет за близостта на къяметския ден.

От главните цели на исляма е и опазването на вярата на човека. Склонността да се вярва е нещо, което човек притежава по рождение, това се съдържа в неговата природа. Тъй както оставането без дъх е знак за телесната смърт, така и оставането без вяра тласка човека към неговата духовна смърт. Тялото ни умира, ко­гато остане без въздух, а душата - без вяра и молитва.