Сънят- чудото което укрепва живота ни

Между 20 и 25-ти айети на сура Рум се изброяват действия, които представляват факти доказващи съществуването на Аллах.Фактът, че сътворил човека от земя, създал е по двойки съществата, сътворил е светкавицата,за да внушава страх и крепи земята и небесата. Всички тези неща се смятат за факти,които ни напомнят за съществуването на Аллах. Сънят също така се брои от този род на чудесата.
«От Неговите знамения е сънят ви нощем и денем и стремежът ви към Неговата благодат. В това има знамения за хора чуващи»(ер-Рум, 23) Сънят е време за почивка, който не може да се замени с нищо друго. Сънят наподобява смъртта, тъй като по време на сън
се изключва съзнанието и мисълта. Само че като благоволение на Аллах дейността на мозъка продължава.
Сънят отнема и физическата, и умствена та умора на човека. Когато се събудим, съзнанието и мисълта ни се връщат отново и като че ли са още по-ясни отпреди. Тъй като организмът отпочинал, то желанието за работа и творчество отново се връщат.
Известно е, че човек не може да работи без да спира. След като е работил известно време, има потребност от почивка, за да възстанови отново енергията, която е изгубил. Ето защо Дженабъ Хак не е създал само желанието за почивка у човека, но и силното желание за сън. Сънят е принудителен промеждутък в нашите занимания, по които се отвличаме. Той по елегантен начин ни напомня, че се доближаваме всеки миг до деня, в който ще кажат “заспа и не се събуди вече”. Сънят е факт, който всеки ден ни напомня за второто пришествие и показва, че сме във владението на Великия Владетел. Трябва да запитаме онези, които не могат
да заспят какъв голям дар е сънят. Както да разберем от хора какво голямо благоволение е трудът от останалите без работа. В свещения айет многозначително се подчертава, че сънят трябва да се дарява, за да може да се работи и печели.
Ислямът не подценява нито една страна на човешкия живот. Нашата религия има какво да каже както за всяка сфера на живота, така и за съня. С една дума прави се всичко да се съобщи онова, което е добро и не е добро за човека. Затова именно нашият Създател привлича вниманието ни върху възможността “да заспиш и да не се събудиш” като фактор, който показва съществуването на Аллах. А нашият Пейгамбер говори за нравствеността на това чудо, което показва силата на Аллах.
И за да разберем какво благо е това чудо,трябва да си зададем въпроса: Доколко се възползваме от възстановителната способност на съня? Сиреч, да се замисляме какво трябва да бъде отношението ни към него.Затова трябва да погледнем как, колко и в кои часове е заспивал Расулюллах (с.а.с.) и как се е събуждал. Неговият сън е бил като навит часовник. Просто се предавал на умората, налегнала святото му тяло. Неговото заспиване и събуждане наподобявало предаване пред Създателя. Затова той съветвал последователите си: “Преди да влезеш в леглото, вземи абдест като преди намаз, после легни на дясната си страна”. (Бухари) След това кажи: „Аллах мой, обърнах към Теб лицето си, на Теб предадох тялото си.“ Той съветва да се събуждате със същата преданост като казвате: „Изразявам своята благодарност на Аллах, Който ни съживява след смъртта“. Аллах ни учи да наблюдаваме сменящите се сезони, като по този начин човек се подчинява на вродения биологичен часовник и да живее живота си съгласно ибадетите. Тук можем да кажем още, че както всяко състояние на Пейгамбера ни, така и сънят му бил естествен и обикновен. Затова който следва неговия пример, независимо от това на каква възраст е, постига благополучие и успех.