Живот в информационната епоха

С откритията, които човек е направил, е допринесъл не само за улеснение на ежедневния си живот, но същевременно улеснил в максимална степен постигането на нови знания.

Настоящето столетие,което наричаме „информационна епоха”, ни дава възможността в рамките на технологичните възможности да сме в състояние да достигнем в желаното от нас време и пространство необходимото ни знание. Това развитие, макар че много е полезно, но ако науката не я класифицираме като полезна и безполезна и ако е достигнало до степен да не може да се измери ползата от нея, няма съмнение, че ще стигне
до информационно замърсяване. По такъв начин ще се занимаваме с неща, които ще ни отнемат от по-важните занимания и ще пълним главите си с ненужна информация и знания. Ала умението да се различава полезното от безполезното знание започва още от детските години, когато човек се привиква към четене на книги, което представлява първото стъпало в усвояването на науката. Онези деца и младежи,които придобиват навици да четат книги постигат по-добри успехи в процеса на обучението си. Поколения, които не четат губят умението и таланта си да възпроизвеждат мисъл.
При това положение онова, което трябва да прави съвременният човек е да си изведе необходимите поуки от обществата, които са служили на човечеството, спазвали са правдата, развивали са науката и са давали своя принос за натрупаните знания в продължение на хилядолетната човешка история. Ислямският свят също така, подчинявайки се на изискванията на свещения айет, който повелява: „Чети /о, Мухаммед/ в името на твоя Господар, Който сътвори - сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Създател е най-щедрия. Онзи,Който научи чрез калема, научи човека на онова,което не е знаел.” (ел-Аляк, 96: 1-5), е внесъл редица новости и прекрасни постижения в областта на науката, изкуството и литературата и имената на ислямските учени са изписани със златни букви в страниците на историята. В името на науката те са пред приемали далечни пътешествия и са били в първите редици на науката в различните области. Прославените техни произведения, които четем с възхищение и в днешно време, ни представят картината на любовта към знания отпреди векове.
В настоящата епоха за да бъдем отново водещи в областта на науката и изкуството като мюсюлмани трябва преди всичко да усвоим знанието на съвремието и да бъдем в крак с възпроизводството на знание. В един от своите свещени хадиси нашият Пейгамбер (с.а.с.) повелява, че „Усвояването на науката е дълг на всеки мюсюлманин бил той мъж или жена.” (Ибн Мадже) С тези слова той е подчертал преди 14 века значението на усвояването на науката.
Четенето допринася не само за развитие на ума и уменията ни, но същевременно допринася да бъдем уважавани личности в обществото, чиито думи се чуват. Чете нето освен, че допринася за узряването на човека, но същевременно го предпазва като щит от безполезните знания във времето, в което се наблюдава и информационно замърсяване. Четящият човек, който се самоиздигнал и се самоутвърдил,ще може спокойно да защити и своите безспорни постижения.
За да можем отново да бъдем влиятелни личности в света на науката и знанието, нека още веднъж да се огледаме къде сме в областта на учението.
Нека и ние самите да четем, за да може децата ни да вземат пример от нас и да проявят интерес към науката и четенето. В свой хадис нашият Пейгамбер (с.а.с.) повелява: „Не виждам нищо добро за мене в изгрева на един нов ден, в който няма да науча някакво ново знание, което ще ме доближи до моя Аллах.” (Бухари)