Главния мюфтия пред "Капитал": Не искам да бъдем прикрепяни към никоя партия

На Националната мюсюлманска конференция в неделя нямаше представители на изпълнителната власт, нито поздравителни адреси от тях. Как тълкувате отсъствието на властта от най-важното събитие за мюсюлманите?

От президентството изпратиха днес (бел. ред. - вторник) поздравителен адрес. Но на конференцията наистина нямаше представители. Няма как да ги накараме насила да изпратят поздравителни адреси или да присъстват, но според мен е необходимо да се прочете правилно желанието на мюсюлманите да изберат своите религиозни водачи. На фона на това, което става в световен мащаб, според мен не е никак добре да има разединение или някакъв смут сред мюсюлманите и респективно в цялото общество.

Как се отразяват съдебните спорове за духовното лидерство в мюсюлманското изповедание на доверието на мюсюлманите в Главното мюфтийство?

Доверието към Главното мюфтийство не е нарушено, но за съжаление е нарушено доверието към държавата. Мисля, че някои хора са си направили грешна сметка, че насила могат да натрапят някого да бъде водач [на мюсюлманите]. Генджев (Недим Генджев е последният мюфтия на комунистическия режим и агент на ДС, който води съдебни спорове да бъде възстановен на позицията - бел. ред.) претендира, че е регистриран от 1996 година. Той наистина е регистриран от правителството на Жан Виденов. Оттогава са минали вече 20 години. Това означава ли, че ако българското правителство бъде свалено от власт, Жан Виденов ще може да претендира, че той е избраният? Това само по себе си е и смешно, и несериозно. Но не успяхме да го обясним на някои политици, които се опитват непременно да внедрят някой човек в мюсюлманските среди. Още повече човек, който не е признат от самите мюсюлмани. Мина времето, когато Тодор Живков или Жан Виденов назначаваха и мюфтиите, и патриарсите, и ходжите, и поповете. Живеем в съвсем друго време.

Не е задължително аз да бъда мюфтия. Може да бъде някой друг, но все пак трябва да бъде подкрепен от обществото. Надявам се държавните мъже и институциите да разберат това послание, което беше отправено от представителите на мюсюлманската общност в неделя.

Изборите са протоколирани. Хората, които са избрани, отговарят на уставните изисквания. Всички процедури са спазени. Очаквам оттук нататък разбиране от страна на държавните мъже и още повече от страна на българския съд.

Ако резултатите от тази конференция не бъдат регистрирани от съда, какво ще предприемат вашите юристи?

За юристите - не знам. Но аз ще събера Висшия мюсюлмански съвет, за да решим какви стъпки да предприемем. Другата форма, чрез която можем да реагираме, е да съберем отново представители на мюсюлманското изповедание в по-широк кръг и те да кажат какво трябва да правим. Всичко, което правим, е плод на това, което искат мюсюлманите в България.

Те как биха възприели евентуален отказ на българския съд?

Вече казах, че доверието е нарушено и доста от мюсюлманите се чувстват като хора втора ръка. Хора, неспособни да избират и да бъдат избирани. Постоянно трябва да им се внушава, че те са граждани на тази страна, но в същото време са чужди. Това трябва да престане.

В контекста на явлението ДАЕШ ("Ислямска държава" - бел. ред.) и бежанската криза в Европа усещате ли ръст на ислямофобията и в България?

Ислямофобията се забелязва от може би десетина години. За голямо съжаление тя набира скорост благодарение на някои медии и политици, назоваващи себе си като патриоти. В България най-малко имаме необходимост от стълкновения, от омраза, от обвинения. Съществуването на мюсюлманите в България е факт, който никой не може да отрече. Съвсем нормално е те да имат своите духовни водачи, служители, храмове.

Ние сме следени под лупа от журналисти и държавници, често ни приписват и неверни неща, но ние никога не си позволяваме да излизаме от рамките на закона. Много е важно да се разчете правилно посланието ни: "Чуйте от нас, преди да чуете за нас." Но ми прави впечатление, че хората, които тълкуват Корана и принципите на исляма, не са мюсюлмани. Ние живеем в демократично общество и всеки може да говори каквото си иска, но заедно с това, когато обиждаш някого, не забравяй, че и той има сърце.

Според мен, когато хората не са уверени в себе си, посягат към достойнството на другия. Обществото изживява духовна криза, защотоаз смея да твърдя, че българският народ не беше такъв. В никакъв случай. Аз съм на петдесет и няколко години, живял съм винаги с мюсюлмани, с немюсюлмани, с атеисти. Възпитаван съм в духа на атеизма по време на комунизма, но тази омраза между хората я нямаше. И тя не е само от етнос към етнос, от една религия към друга. Тя е цялостна, към човека.

Каква е ролята на изповеданията в пресичането на тази духовна криза?

Изповеданията имат голям ангажимент към обществото. Заедно с това обаче имат много сериозен проблем, защото са изтласквани в периферията, а когато стане проблем - къде са тези изповедания, защо не правят нищо. Когато обаче искат да направят нещо, техните предложения биват отхвърлени. Духовното възпитание и духовното израстване на хората не се прави за няколко дни. Аз не съм песимист, аз съм оптимист, че можем да се справим, но в крайна сметка разбирателството и уважението към достойнството на човек е задължение на всеки.

Трябва ли според вас България да има по-цялостна политика към ДАЕШ и религиозните внушения, които прави, и каква да бъде тя?

Мисля, че "Ислямска държава" на този етап не е в България, но това не означава, че не може да дойде. Ние като хора не можем да сме спокойни, когато в съседни държави и в по-далечни от нас места има насилие. Не става въпрос само за нашата сигурност и спокойствие. България като всяка друга държава трябва да направи това, което може, но също така всеки гражданин трябва да направи всичко, което може, да се противопостави на насилието, на идеологията на отнемане на човешки живот и отнемане на човешки права.

Казвате, че няма "Ислямска държава" в България, но в момента 14 мюсюлмани от Пазарджик и региона очакват съдебен процес в обвинение, че симпатизират на идеите на ДАЕШ. Виждате ли проблем в разпространението на тази салафистка интерпретация на исляма сред мюсюлмански общности в България?

От тези 14 обвинени аз познавам само Ахмед Муса. Виждал съм го няколко пъти, преди да му бъде повдигнато обвинението. Според мен там не става въпрос за следване на идеологията на "Ислямска държава", а за непознаване принципите на исляма. Не можем да отъждествим исляма с курсове за шофьор - един човек, учил 6 месеца или година, да стане специалист.

Тези момчета взимат една част от ислямската религия и най-вероятно четат интерпретации на някого, които най-вероятно им харесват. Но те като всички млади хора са склонни на прибързани действия. Поддават се на интерпретации, които бих нарекъл манипулационни. Трябва да се направи сериозен опит да бъдат образовани, че ако искат да са мюсюлмани, трябва да са като техните бащи и деди.

Аз познавам хората от махалата в Пазарджик от детството си, тъй като аз съм от този регион и подобно мислещи хора там нямаше. След падането на комунизма дойдоха различни християнски секти и в противовес пък се появиха тези. Трябва да се намери баланса между хората, да се разговаря с всеки, но това трябва да се направи спокойно, без да се бърза, и заедно с това да не се очаква, че въпросът ще се реши за два дни. Важно е да има постоянна работа. Да се направи всичко възможно оттам да излязат хора, които да завършат нашите религиозни училища, да се върнат в махалата и да проповядват това, което е разбирането за исляма в България.

На много места в България - Пловдив, Кърджали, Хасково - има роми мюсюлмани, но такъв проблем не съществува. Сред тях има имами, хора, които правят Коран курсове. Защо се е стигнало до това в Пазарджик? Защото са оставени без надзор и без образование.

Вие ли ще водите този процес по образоването им, по връщането им към автентичния ислям?

Ние поддържаме връзка с председателя на джамийското настоятелство. Настоятелството е част от мюсюлманското изповедание. Проблемът е че джамията не е на мюсюлманско изповедание. Сега, как се е стигнало дотам, не искам да влизам в тези подробности. Но тези боричкания в изповеданието водят точно до там. Така че с този човек и с други хора от квартала ние се опитваме да водим диалог. Опитваме се да обясним, че начинът да бъдеш мюсюлманин не е това. Че когато се създава смут в обществото, това не води до добро нито за тях, нито за другите. Нито пък от това Аллах ще бъде доволен. Защото Аллах казва: "Аллах не обича разврата" и "Да направиш проблем в обществото е по-голям грях, отколкото да убиеш човек. Защото проблема в обществото може да ги накара да се избият всички."

С глобализацията, свободата на пътуване и интернет и мюсюлманите се отвориха към света и към нови тълкувания на исляма. Коя е легитимната религиозна интерпретация на исляма в България?

Демокрацията е средство хората да живеят добре. Ислямът, религията също е средство хората да живеят добре. Когато демокрацията се интерпретира по начин хората да се избиват или да се мразят, това не е демокрация. Когато хората интерпретират или разбират исляма по начин да мразят, да се избиват или да насилват, това не е ислям. Омар ибн ал Хаттаб, третият халиф на [пророка] Мухаммед, казва: "Ние бяхме народ, който преживявахме от война, самоизбивахме се и винаги силният побеждаваше слабия. Когато дойде ислямът, ние се издигнахме и разбрахме какво е посланието на Аллах към нас, каква е същността на религията и каква е нашата мисия на този свят." "Така че, казва, вместо да ни е страх един от друг, ние започнахме да се уважаваме, започнахме да се обичаме и започнахме да се страхуваме от наказанието на Аллах, ако не се обичаме."

В този аспект трябва да се разбира религията. В медиите се афишира всекидневно, че в исляма има насилие. Да, в исляма има айети, които казват как да се постъпва във военно време и ако евентуално мюсюлманите бъдат нападнати, как да се отбраняват, но това не означава, че преди да бъдеш нападнат, имаш право да нападаш. Защото задължението на исляма е да пази пет неща - религията, живота и здравето на хората, тяхната чест, тяхното имущество и техния разум. Всичко, което противоречи на тези принципи, означава грешно тълкуване на исляма.

Каква е в момента съдбата на идеята ви за културно-религиозен център в София? Изчерпани ли са всички възможности да ви дадат разрешително за строеж?

Проблемът е, че никой не ни казва нищо. От 12 години сме подали документи в Софийската община и ДАГ (Дирекция "Архитектура и градоустройство - бел. ред.) и чакаме да ни бъде разрешено да проектираме, а не да строим. Всеки казва, дори и националистическа организация като ВМРО, че ходжите и мюсюлманите в България трябва да се възпитават в България. Добре, ние казваме това от 20 години. След като искаме тези религиозни дейци да бъдат обучавани в България, означава, че трябва да има училища. Е, след като ще има училище, трябва да има сграда, в която да се помещава.
Не успяхме да убедим държавните институции и да намерим разрешение на този проблем. А между това, което се говори в публичното пространство, и това, което се върши, има голямо разминаване.

Може би министър-председателят каза правилно, че дълги години всеки избягва този въпрос, защото това е горещият картоф, който никой не иска да хване. Искахме да направим в "Малинова долина" и малка джамия, която да служи за практика на студентите, които се обучават [в културно-религиозния център - бел. ред.]. Настъпи голяма олелия - виждате ли, в София ще се строи втора джамия. Добре, хайде, нe искахме да всяваме смут в обществото, махнахме я. Искаме да ни се разреши да построим сгради, които отговарят на европейските изисквания за кампус на едно висше учебно заведение. В крайна сметка ние ще направим предложения на общината, което кажат, че не може, ще го махнем. За съжаление обаче нито напред, нито назад. На турски има един израз: "Напред не отивай, назад не оставай и в средата недей да пречиш." А ние какво да правим?

А как гледате на идеята за създаването на ислямски религиозен факултет към Софийския университет?

Тази идея не е нова, тя съществува от преди 10-15 години. Тогава обаче не ставаше дума за Софийския университет, а за за частно учебно заведение извън София. Не знам какви са намеренията на тези, които говорят по този въпрос. Лично според мен би било добре, ако в такъв един факултет се преподава ислям, който отговаря на принципите на исляма. Ако обаче направят факултет, в който да се преподава история на религиите или периферни предмети, които заобикалят четенето на Корана и ислямското право, няма да се получи резултатът, който се очаква, и хората пак ще предпочетат да отидат в чужбина да се обучават за имами.

Но ние нямаме право да им забраняваме да получават образованието си в чужбина?

Нямаме право. Заедно с това ние се опитваме да съберем завършилите висше ислямско образование в България и в чужбина. Aко евентуално има хора, които са се повлияли от разбирането за исляма извън България, да не забравят, че са български граждани, живеят в България и ще проповядват в България. Казваме на всеки: "Ако искаш да работиш така, както са работили твоите деди и твоите бащи на територията на България, добре дошъл. Ако искаш да проповядваш нещо друго, границите са отворени."

Направихте няколко опита духовните училища да преминат на делегирани бюджети, както всички останали училища в България, но парламентът отхвърли това предложение. Имате ли подкрепа за него от други институции?

Аз се срещах с няколко министри на образованието в миналото. Всички казваха: "Да, това е правилно, така трябва да бъде. Те са български граждани, техните родители плащат данъци на тази държава, защо да не получат подкрепа? Нещо повече, това е добър начин да се спре външното влияние." Има разбиране, но всичко остава дотам. Мисля, че няма сериозност в тази стъпка, няма искреност в това, което се говори. Всеки дава политически отговори, след което търси начини да излезе от ситуацията. Ние с Българската православна църква смятаме, че нашите духовни училища трябва да получават делегиран бюджет от държавата.

Вие казахте няколко пъти, че споразумението с Дианета за спонсориране на религиозните училища в България, за което се говори толкова много в медиите, е било подписано първо през 1998 година.

През 1992 година започна спонсорирането на училищата в България, но през 1998 г. беше подписано споразумението между турския Дианет и българската дирекция "Вероизповедания".

Но след това има ново споразумение само между Главното мюфтийство и между Дианета от 2002 година.

Не си спомням за такова споразумение. Възможно е да има, но то няма как да е различно от предишното.

Защо тогава дирекция "Вероизповедания" твърди, че няма междуправителствено споразумение за спонсориране на религиозното образование от Турция и че не е виждала текст на това споразумение?

Не, има текст. Аз бях главен мюфтия тогава и присъствах на подписването. Законът за вероизповедания позволява получаване на помощи от сродни организации от чужбина и тези помощи не минават под масата, нито се носят в джобовете, нито в куфарчета, те минават по банков път. Тези средства могат да бъдат проследени по много лесен начин. Затова ние сме съвсем спокойни. Но не мога да разбера защо, след като това тече от 1992 година, сега нашумява. И ако в крайна сметка българската държава не иска да бъдем финансирани отвън, тя трябва да финансира [училищата]. Но държавата да не ги финансира, отвън да не се финансират, тогава не трябва да ги има ли?

Ако мюсюлманското изповедание получава финансиране от Турция за образователни политики, това означава ли, че възприема политиката на Реджеп Ердоган религията да разширява своята роля в политиката и живота като цяло?

Не. Първо, преподавателите в тези училища са български граждани. Има само по един преподавател, който е от Турция в трите училища, който преподава Коран, тъй като има проблем с българския език. В Момчилград например има доста ученици, които са помаци и не разбират турски. Той и да иска, няма как да им преподава. Второ, един човек не може да направи всичко и да промени начина на преподаване. Програмата на тези училища се утвърждава от Министерството на образованието. И трето, най-важното, аз лично не съм видял някой завършил тези училища да е радикален или да иска да прави нещо, което е необичайно за страната. Така че практиката опровергава това твърдение. Оттук нататък обаче, ако не се постъпи разумно в тази насока, хората имат право да отидат да се обучават на друго място. Според мен вече не е необходимо да ходят в арабския свят или в Турция, а в Европа. По-лесно е.

Наблюдавате ли да има влошаване на отношенията между България и Турция и в контекста и на атаките срещу Главното мюфтийство, но и на разцеплението в ДПС?

Отношенията между две държави не могат да бъдат винаги гладки, не могат да бъдат и винаги лоши. Те са като отношенията между двама души - понякога ще има добри неща, понякога ще има лоши. Но според мен трябва да се намери начин добрите отношения да продължат, дори и да има някакво сътресение. Аз не мога да знам в момента дали има или няма, говоря по принцип. Сътресенията в ДПС са техни вътрешни проблеми, които си уреждат те. Аз имам възможността, за добро или за лошо, да познавам партията от самото начало, винаги съм бил в течение на това, което става там. Имаше доста хора, които се отделиха от партията и направиха свои. Но аз не ги разбирам политическите въпроси и не разбирам междудържавническите отношения. Те са извън моята компетенция. За мен е много важно да запазим мира и спокойствието, защото в огъня не се сипва бензин.

Но те много се постараха да ви въвлекат в своите политически борби. Медиите, близки до ДПС, дори започнаха да ви наричат "личния мюфтия на Местан".

Най-вероятно имате предвид честването на Тюркян чешма. Аз бях поканен там от кмета на Кирково. Знаех от медиите, че има някакво разцепление [в ДПС], но не знаех кой ще участва в честването. Наш служител от изповеданието ми се обади и каза: "Ние сме на гроба на Тюркян, елате да направите молитвата." Отидох, гледам Лютви Местан. Останах с впечатлението, че са решили да оставят политическите въпроси в името на честването на годишнината. След като направих молитвата, отидох до джамията, там също имаше мевлит и участвах в тържеството, организирано от кмета на ДПС. След това се постарах да отида навсякъде, където се прави молитва, но после си тръгнах, защото не исках да участвам в такива боричкания. За голямо съжаление започнаха да пишат тези неща. Но в крайна сметка всеки си вади хляба от това, което прави.

Вие сам казвате, че познавате ДПС от самото начало. В общественото съзнание българските мюсюлмани са неизменно свързани с ДПС. Главното мюфтийство през последните години като че ли прави опити да се еманципира. Ще дойде ли момент, в който ще ги гледаме просто като мюсюлмани, без да ги прикрепяме към някоя партия?

Не е тайна за никого, че имаше колеги в миналото, визирам Фикри Сали, които бяха изгонени буквално на улицата от тогавашната прокуратура и от правителството на Жан Виденов. Лесно е да обвиняваме, но аз му съчувствам и го разбирам, защото той нямаше къде да отиде, освен да търси подкрепа от хора, които могат да го разберат. През 1997 година, когато станах главен мюфтия, казах за пръв път в дирекцията ["Вероизповедания"], а после и на министър-председателя Иван Костов: "Ние искаме да имаме отношения с държавата, не искаме да бъдем прикрепяни към която и да е партия."

На конференцията имаше представители от ДПС, от страната на Лютви Местан, беше и областният председател на София, който е от партията на Корман Исмаилов. Аз бих се радвал много да има представители от "Атака", от НФСБ. Бих ги приветствал с "добре дошли", защото искам да покажа, че искаме да стоим на равно разстояние от всеки. Ако тях ги няма обаче, означава ли, че трябва да изгоним тези от ДПС. Когато ние искаме да се еманципираме от дадена политическа партия, която и да е тя, искаме да имаме връзки единствено с държавата, това трябва да бъде правилно разчетено от политиците и от държавата. 

Източник: http://www.capital.bg