Предвестникът на ислямските учени Муаз бин Джебел /р. а./

Било през деветата година на преселението, известна като годината на посланиците. Сред делегациите, пристигнали в Медина, имало група от Йемен, която както с големия брой участници, така и с желанието им да усвоят религията, получила одобрението на Расулюллах. Той от своя страна подготвил друга делегация и за председател определил „най-подготвения човек по въпросите на хеляла и харама“ – позволеното и непозволеното, а именно Муаз бин Джебел. Муаз, който бил натоварен със задължението да бъде посланик и кадия, а от друга страна да просвещава народа по религиозните въпроси. Като че ли с намерението да облекчи тази тежка отговорност, Расулюллах му обяснил поотделно как да изпълнява всяка своя задача: «Ти отиваш в едно книжовно общество. Когато пристигнеш там, призови ги да признаят, че няма друг бог, освен Аллах и че Мухаммед е Негов Пратеник. Ако възприемат този твой призив, разкрий им, че Аллах им възлага пет-
кратния намаз в денонощието. Ако се съгласят и с това, кажи им, че Аллах им възлага задължението да вземат зекят от заможните и да дават на бедните...» /Бухари, Мегази, 61/
Муаз бин Джебел, който на осемнайсетгодишна възраст приел исляма и участвал във втория биат при Акабе, бил един от първите мюсюлмани, които изразили своята привързаност към Расулюллах. От този ден нататък той се посветил изцяло на исляма с цел да изучи по най-добрия начин религията и да заживее с нея. Той се стараел да не се откъсва от Расулюллах като му задавал различни заинтригуващи го въпроси.
Затова Расулюллах питал; Муаз, му отговарял: Когато получиш някое дело, как ще съдиш по него? Ще съдя съгласно Книгата на Аллах. Ако в Книгата на Аллах не намираш отговор по въпроса?
Ще решавам съгласно сюннета на Расулюллах. Ако го няма отговора и в сюннета? Ще взимам решения според собствения си възглед! Муаз му отговарял съгласно всичко, което усвоил от него. Затова отговорите му били ясни и точни. Тогава
Расулюллах поставил ръка на гърдите на Муаз и изказал задоволството, което бил изпитал. Муаз знаел наизуст целия Коран. Той е един от четиримата избрани лица, на които
Пейгамбера ни препоръчал да научи Корана. Било ясно, че и сюннета владеел много добре. Той до такава степен усвоил всичко онова, което бил учил, че със своята силна вяра, със своя строг живот и желанието си да научи хората на това, което знаеше сахабиите го оприличаваха на Хз. Ибрахим. Аллах Теаля го възнаградил с плодовете на този ентусиазъм и го направил схватлив познавач на фъкха. Муаз е един от малцината хора, които приживе на Расулюллах можели да дават фетви. Когато само преди една година била завладяна Мекка, Расулюллах доверил на него жадните за наука и праведни хора на града. Муаз ги запознал с Корана и им станал прекрасен водач, който ги извел от невежеството в светлите простори на исляма. Било ред на Йемен. Най-добрият учител, изпратен като благодат на световете, го изпращаше в този важен район като учител просветител като свърши дългите си напътствия и предупреждения със следните думи: «О, Муаз! Може повече и да не се видим с теб. Може би ще се отбиеш някога в моя месчид или в моя гроб!» /
Ибн Ханбел, V, 236/ След тези прощални думи Муаз тръгнал на далечен път и повече не могъл да се види със засмяния пратеник, който му казал: «О, Муаз! Аз те обичам!» Но цял живот продължил да изпълнявал просветителската и учителската задача, която Пейгамбера му възложил. Той станал причина много племена в Йемен да приемат исляма, а по-късно факела на науката и просвещението той пренесъл в Сирия. Този велик учен, с когото се съветвали сахабиите, изиграл важна роля за предаването на сюннета чрез хадисите, които бил запазил. Нашият Пейгамбер е предизвестил този сахаби, който не се побирал във времето и пространството, със следното благовестие: „В деня на второто пришествие Муаз ще застане една крачка пред учените хора». /Ибни Саад/__
 
Елиф ЕРДЕМ