Норми на добро поведение в джамията

Ислямската религия отдава голямо значение на единството и сплотеността; кланянето на петкратния намаз, на петъчния намаз и кланянето на двата байрамски намаза в джамията се дължат на това. Намазът с джемаат е едно от отраженията на сплотеността в обществото. За храмовете, където се изпълнява намаз, Аллах Теаля повелява така:
“Джамиите са само за Аллах и затова не зовете никой друг заедно с Аллах!” (ел-Джин, 72: 18)
„О, синове на Адем, обличайте се подходящо при всеки намаз!” (ел-Араф, 7: 31)
Мухаммед (с.а.с.)  е казал: „Който сутрин и вечер ходи на джамия, за всяко ходене в храма Аллах му приготвя един подарък в рая.” (Бухари) А на едно друго място Пратеникът на Аллах казва: „Който вземе старателно абдест и кланя петъчния намаз, Аллах му опрощава греховете извършени между двата петъка и за още три дена отгоре. А който се занимава със странични неща по време на проповедта хутбе, то той е изгубил напразно времето си.” (Муслим) В един друг хадис-и шериф се казва: „Намазът, извършен с джемаат, превъзхожда 27 пъти намаза, извършен без джемаат.” (Бухари)
 
Има едни тънкости, които не трябва да се забравят, когато става дума за джамия и джемаат. Когато се ходи на джамия, трябва да се обличат чисти и красиви дрехи. По възможност трябва да се ползва парфюм с лек аромат и да не се консумират храни, съдържащи  лук и чесън. Трябва да се обърне внимание специално на това да бъдем с чисти крака и чисти чорапи. Джамиите по всяко време трябва да се поддържат чисти и да се ароматизират с розова вода, мускус или други приятни аромати.
При влизане в джамията се чете молитвата: „О, Аллах! Отвори ми вратите към милостта.”
В джамиите не трябва да се влиза  с разкопчани дрехи,  подвити ръкави и свалено на рамо сако. В джамията трябва да се занимаваме с намаз, зикр, Коран, тесбих и дуа. Там не бива да се говори на висок глас и да се изричат празни приказки. Трябва да се избягват думи и постъпки, които ще пречат на останалите молещи се.
Влизащият в храма не трябва да притеснява останалите, като се блъска, за да намери място на първите редици. Прието е да пристъпим към намаз бавно и спокойно, а не да тичаме, когато се чете камет. Освен това е прието да се даде място на учените и възрастните хора да минат на предните редици; когато се кланя фарз намаз, ако има място на предните редици, да се попълни предната редица; човекът, който седи зад имама, да бъде такъв, който при нужда да може да заеме неговото място; да не се пази лично място в джамията и да не се застава по начин, който ще пречи на излизащите от джамията. Хутбето трябва да се слуша тихо, внимателно и спокойно. Когато се чете хутбе не се говори, не се прави забележка и на говорещия; не бива да се оглеждаме наляво и надясно, не се поздравява, не се отвръща на поздрава. Когато излизаме от джамията е прието да се молим така: „О, Аллах! Моля се за Твоята благодат...”